автор: lubotran

От проведения телефонен разговор с Учения ставало ясно, че Приятелят му също вече се канел да приключва с изследванията си в Дома. За петте години прекарани там в неуморна научна работа, той бе убеден че е насъбрал достатъчно Фактологичен материал. Тази критична база от данни която би му позволила най-после да направи съответните Обобщения и Изводи. Опирайки се на тях той се надявал че ще може да отговори еднозначно на основния вълнуващ го Въпрос на въпросите. А именно - Какво бе допринесло за феномена "Вечна младост и съответното Безсмъртие" на което безспорно се радваха всички "Безсмертни" Обитатели на дома?
Поради Транспортната стачка предстоящото му изнасяне от там и пренасянето на багажите в градската му Лаборатория малко го притеснявало. Затова Авторът обеща да помогне, като пътьом осигури за целта две колички за пазаруване "наети временно" от близкия Хипермаркет.
Пристигнал чак в късния следобед, Авторът "паркира транспортните средства"в един тъмен ъгъл и се обади на Учения, че е дошъл. Той му донесе един чувал невидимец и двамата влязоха незабелязано в "Затворения обект".
Тъй като предстоеше скоро да се стъмни, а банди младежи, наричани "локали" нападаха и биеха вече наред (предимно старци), те решиха да не рискуват замръкване по улиците и останаха да пренощуват в Дома. За да не скучаят, решиха да се разнообразят с няколко филма от "видеотеката" на Учения.
Преглеждайки я, той бързо отхвърли лентите с лошо техническо качество. Причините за това лошо качество бяха поувредените части от Мозъка и изтрита Памет, дължащи се на прекалените злоупотреби с Алкохол и Опиати от "Главните Герои" в тези филми .
Такива се явяваха филмите, отразяващи "Житието и Битието" на членовете на цяла една Фолклорна група, битуваща понастоящем в Дома. Подобно на "Очуканите Камъни", тук те също се организирали във Фолклорен ансамбъл, нарекли се "Дъртите Кукери". Оказваше се, че преди да "одъртеят" и дойдат в Дома, въпросните "Кукери" не само пяли и играли Хора, но също злоупотребявали здравата с разни субстанции.
В началото на артистичните си изяви в Столовата, Ансамбалът се сблъскал с "огромен" Проблем, липсата на фолклорни инструменти като Тъпани, Гайди, Гъдулки и други подобни. Рок инструменти имало, а фолклорни - не. Без Музикални инструменти, няма и Музикален съпровод, а без Съпровод, няма и фолклорен Ансамбъл.
Известно време "Дъртите Кукери" ходели напред-назад из Дома, дълбоко угрижени и нещастни. Еех, как им се пеело и играели Хора и Ръченици!! Къде да го намерят този проклет музикаален Съпровод? Чудели се те.
Проблемът се решил в голяма степен с помощта на "Очуканите Камъни", които им подали Братска ръка. Музикалните "Виртуози" успели някакси "по чудо" да изтръгват от своите инструменти звуци и ритми силно наподобаващи обичайните само за Фолклорните инструменти такива. Все пак Тъпанът и Барабанът, Гъдулката и Китарата са Братовчеди, макар и далечни. Така липсата на Тъпани, Гайди и Дудуци не станала причина да няма чести Фолклорни изяви в този "Дом на изкуствата", както вече можем да го наречем.
"Има ли Желание и Професионални умения, изход се намира от всяко проблемно положение!" Нали така? Този Извод се налагал по най-безспорен начин в този случай. А в този Старчески Дом нямаше дефицит на Желание, нито на Професионални умения. Те сякаш извираха отвсякъде. От всеки Стар лъв, от всяко Нежно цвете. Желание и Умение да помогнеш, да се повеселиш, да аплодираш изявите на другите и какви ли не още подобни благородни и похвални Желания и Умения. Можем без преувеличение да наречем тази Обител "Дом на Желанията и Уменията". На сбъдващите се Желания, с помощта на Уменията разбира се. Всички знаем, че само първите не са достатъчни, трябват им и вторите за "помощници".
"Фолклорните вечери" в Столовата се превърнали в любими на публиката. Залата се тресяла от Ръченици и Хора, огласяна от песни като "Ильо войвода" и "Къде си либе хубаво". Пустите му "Дърти Кукери" не знаели умора....
"Отхвърлен" бе и "филмът" "Мистър Сенко". Това бе прозвището на Илюзиониста на Дома. Той изнасяше представления с гръмките названия "Вечер на Фокуса и Илюзията". Асистираше му едно стройно Горско цвете, което влизаше смело в картонените кутии. Там то "изтърпяваше" рязане с трион, пробождания със саби и без дори да изохка от болка, успяваше да излезе цяла и невредима, дълбоко покланяйки се на публиката. Старите лъвове ревяха от възторг при всяко нейно изпълнение, очаровани от грациозната и запазена фигура. Илизиониста събираше преобладаващо овациите на Нвжните горски цветя
Интересен бил животът на Фокусника, но за съжаление филмовата лента била силно надраскана и накъсана, по известните вече причини.
"Ех, само да не беше се "наливал" толкова след представленията този Факир? Щеше да е интересен филм"- казал със съжаление Ученият и продължил да рови в Колекцията си.
Същата съдба постигна и филма "Птичето", прозвището на един имитатор на птичи песни. И той изнасящ почти всекидневни представления в Столовата и радващ се на немалко публика и овации. Един безспорно талантлив човек в своята тясна област, но и той за съжаление с множество зависимости в миналото си. Бурно, бурно минал за една пойна птица........
"И този Филм определено не става за гледане. Жалко!"- отхвърли го Ученият и продължи да търси нещо "гледаемо".
Най-после бяха избрани три "гледаеми" филма, касаещи четирима пълни въздържатели. Те никога не бяха дори и опитвали Упойващи вещества и се намираха на "Острова на Спасението" по други причини.
Първият филм бе за две сестри-близначки. През целия си съзнателен живот те почти никога не бяха се разделяли една от друга, никога за повече от час. Много вероятно, поради тази причина останали и Стари моми. Свирили в професионален Симфоничен оркестър Втора и Трета цигулка. За да разнообразят общо взето скучноватия си личен живот, те се забавлявали разменяйки често ролите си там (без дори някой да забележи това). След пенсионирането си допуснали една единствена грешка (оказала се фатална) в своя иначе дотогава 100% Праведен живот. Влезли в една игрална зала и дръпнали ръчката на една от машините, наречени "Еднорък бандит". "Бандитът" хванал веднъж техните нежни цигуларски пръсти, не ги пуснал, докато не проиграли всичко което притежавали. Това наложило "Странната Ръка" да ги спасява мигове преди да заложат и последното си имущество - Цигулките. Но веднъж попаднали на "Острова на Спасението", измъквайки се от проклетия "Бандит" и хазартната си зависимост, те отново се отдали изцяло на музикалното изкуство. Столовата бе огласяна от нежна Класическа музика, изпълнявана от тях самостоятелно или в съпровода на пиано от Шопен. Незабравими вечери за любителите на "Класиката", а такива бяха всички до един Стари лъвове и Нежни цветя.
Вторият филм бе за един Гений на Сатирата и Шегата, наричан от Обитателите с много любов "нашия Бъстър". Цял живот той нито бе пушил, нито пил, а и дрога не беше опитвал.Останал абсолютно пълен въздържател до този ден днешен - едно истински рядко явление в артистичните среди. Неговата "слабост" и призвание се явяваше Хуморът, който той "носеше по рождение". Ще не ще, въпросният Хумор си беше "в него" и не му бе оставил много, много някакъв друд избор, освен да си го носи и разпространява. Разбира се както и съответните последици....
От ранните си Младежки години той бе излизал по Камерните сцените с Каменна физиономия, присъща за героя на Бъстар Китън от немите филми и започвал да сипе скеч след скеч, шега след шега. Моноспектаклите му се радвали на огромен успех, но винаги имал проблеми, създавани от Обектите на шегите му, които подбирал меко казано неразумно. Тези Обекти се явявали винаги "Силните на деня" и естествено много мразели шегите по свой адрес. А понеже били все Властимащи, горкият Бъстър бивал често "бит" по езика и на други части по тялото и душата.
Когато по "Соц.времената" си позволявал да "настъпва" по мазолите Висши Партийни Другари, това не се прощавало и той бивал наказван подобаващо за тези си деяния. Преобладаващо се разминавал с по някой шамар в милицията и предупреждение "да внимава в картинката". Млад бил още, а и Милиционерите също тайно харесвали шегите му и не прилагали Закона с пълната му сила. Даже след като първо "приятелски го понаплесквали", в последствие го карали да каже по някоя шега за забавление в участъка....
"Тоталитаризмът" си отиде без много много да се дърпа и ето че новодошлата Демокрация изненадала лошо Бъстър. Той си бил въобразил, че сега вече ще може да се шегува с всичко и с всеки, (както му душа иска, без страх от Наказания и Репресии), но нещатареално не стояли така. И му се наложило да разбере истината по болезненият начин...
"Нали Демокрацията е затова, да гарантира "Свободата на Словото", пъчел се доволно той.
Оказало се, че "Свободата на Словото" била доста разтегливо понятие и не се отнасяла до Сатирата и Шегите с Властимащите и Силните на деня. Тези Деяния подлежали на Наказания както "Тогава", при Тоталитаризма, така и при настъпилата Демокрация. С тази разлика, че той вече съвсем не бил толкова млад, а и "новите" наказващи и репресивни Органи били много, мноого "по-коварни" от предишните добродушни Милиционери. За тях Прошка и Жалост били непознати думи. Истински Еничари, а не хора. Евроатлантици някакви! Затова при последвалия дългоочакван "по-справедлив" Обществен строй станало значително, значително по-лошо за горкия Бъстър. Съвременните "Бай Ганьовци" не използвали шамари като възпитателни средства. Без да му се церемонят много, много, те го вписали в "Черните" си списъци заедно с другите "Врагове на Демокрацията". Даже му залепили на челото етикета "Агент на ...". Поставен в компанията на русофилите и други подобни врагове на "Европейската идея" и с печата "Агент" на челото, с Бъстър- Артиста и Човека било свършено. Никакви моноспектакли, никакви професионални изяви, никаква прехрана.
"Умри от глад "Веселушко! Ще ти дадем на тебе една Свобода на словото" - злорадствали Ганьовците, гледайки го как гасне физически и психически.
Но "Странната Ръка" имала други планове за него, "измъквайки" го под носа им и "пренасяйки" го на "Острова на Спасението". Така тя провалила пъклените им планове, понеже не можела да допусне такъв Талантлив хуморист да стане жертва на някакви "властимащи" Бай Ганьовци. НЕ, НЕ и пак НЕ Господа!
Попаднал веднъж на това сигурно и защитено място, Бъстър отново се захванал с това което било и смисъл на живота му. Хумористична дейност. Поучил се донякъде от миналото, вече избягвал "политическата" тематика. А и каква "политика" има в един Старчески дом? Да не е луд да се шегува с г-н Тамбушчиев и неговия змийски поглед? Та това бе "Кралят Слънце" огрял този "Остров на Спасението", държащ в свои ръце цялата Законодателна, Съдебна и Изпълнителна власт. Власт, която използвал разбира се за "Благото" на своите "Подопечни чеда" - Обитателите на Дома....
"Шеги с нашия Бащица? Кой съм аз, че да си позволявам това? Някакъв ненормален Шут ли? Не, благодаря!"- помислил си Бъстар подготвяйки новия си Репертоар от скечове.
Сега Обектите на Сатирата му станали предимно Старите лъвове и Нежните горски цветя. Старостта и Смърта като обект на шегите му също присъствали задължително. Включвал дори и себе си в самоиронията и бичуването на слабостите си, като не се щадял ни най-малко. Когато се шегуал с Обитателите, хуморът му бил толкова Деликатен, толкова Доброжелателен и Нежен, че те вместо да се засягат и сърдят, тропайки с крака го аплодирали, смеейки се до сълзи на шегите по техен адрес.
Изключение правела Сатирата посветена на Старостта и Смъртта. Там Хуморът му ставал Груб, Жесток и Безпощаден, но имало причина за това. Бъстър бил верен последовател на един Философ и спазвал стриктно препоръките му по този въпрос. Но за това ще стане дума по-нататък.
Въпреки че е Комик и минавал за "шантав" шегаджия, Бъстър гледал много сериозно на отредената му роля на "Завеждащ Смехотерапията" в "Старчески Дом №3". Той провеждал минимум по две Сесии седмично, наречени "Вечер на хумора". Тогава Столовата се тресяла от тропане с крака и неудържим смях, носещ се на вълни след всеки скеч, след всяка шега изпълнена с такова Майсторство и Професионализъм.
Ако някои представящи се за комици във "Външния свят" (...ци, ...ци. и други) биха имали възможността да присъстват на тези спектакли, те несъмнено биха потънали от срам, изпълнени със завист към този Талант. Но те нямаше как да имат тази възможност. Домът е "Затворен Обект" и Външни лица не се допускат под никакъв предлог и причина, камо ли за да учат "Що е това Хумор и Сатира". Затова и те продължават недоучени да изнасят и до ден днешен халтурите си по сцени и стадиони, пълнейки джобовете си с тлъсти хонорари, радвайки Нискочелите си фенове. Не се оплакват и изглеждат доволни, но това не е Хумор, това не е Сатира господа! Това е някаква Пародия на Пародията и нищо повече.
Какво да ги правиш такива? "Външен Свят", с техните си Правила и разбирания. Да им пожелаем "Много Здраве" и да ги оставим да си живеят както намерят за добре.
А "Дома на Безсмъртните" има своите Правила и Разбирания и въобще не се оплаква от тях. "Thank you very much".
Щастливците, имали възможността да се насладят на истинското Изкуство, наречено Хумор и Сатира, след настъпване на Вечерния час се отправяли към Бърлоги и Покои пречистени от двата часа и половина неудържим, спонтанен и оздравителен Смях. А на сутринта се събуждали с лека мускулна треска в коремната област.....

Това е края на първа част. Следващата част втора от серия 21 "Ала - бала", (ако е писано в тези несигурни времена) ще прочетете в следващия брой на в. Старческо дело. Ако желаете разбира се. "Насила хубост не става"-както добре знаем.....