автор: lubotran

Но да се върнем при клетата Кераца и нейните проблеми. Оставихме я умислена на пейката пред къщурката, която скоро трябваше да напусне.
След толкова десетилетия преживени тук, тя разбира се страдала. Но най-вече я мъчела мисълта къде ли ще се подслони в бъдеще. Това черно и мрачно Бъдеще било надвиснало като буреносен облак над нещастната и глава и не предвещавало нищо, нищо добро. "Стара, Сама и без Пари" - Каква летална комбинация (от отрицателни фактори) за всеки човек на когото би се налагало да "преживява" в България по онова време (а може би и по всяко време). Това се отнасяло с пълна сила и за Кераца разбира се. Този зловещ "Капан на живота" за съжаление вече бе щракнал за нея и измъкването от него изглеждало почти Невъзможно. Но дали било действително така? Не бързайте с предположенията! Ще видим!
"Къде, къде мога да отиида с тази толкова обезценена от инфлацията Пенсия? Кой луд ще ми даде жилище под наем като разбере с какви мизерни доходи разполагам.....Леле мале - до къде я докарах?" Вайкала се тихичко закъсалата женица......
Отговорът се очертавал достатъчно ясен. Или Старчески дом. Или "Улицата Парцалива" както се пее в една песен.... А на нея въобще не й било до песни. Ама съвсем, съвсем хич....
От немай къде, срам не срам подала Молба за постъпване в Старчески дом и зачакала. Обзел я разбираем песимизъм и някакво примирение.
"Каквото ще става, да става"- си повтаряла "философски" тя. Но и горчиво пак по "философски" си поплаквала всяка вечер завита през глава в леглото.
И когато вече очаквала да се случи най, най-лошото (самото й изхвърляне от дома), ето че Ветровете сменили посоката и разгонили буреносните облаци надвиснали над нещастната й главица. Появилата се незнайно откъде и как "Странна ръка" сякаш подала на Кераца една невидима "Сламчица на Спасението" и нежно я издърпала от кашата, в която била затънала до шия. Тя, сграбчвайки "полуудавена" Спасителната сламка, стиснала здраво под мишници няколкото останали й картини напуснала Пловдив. Града в който била прекарала преобладаващата част от съзнателния си пъстър живот, но уви вече станала (по финансови причини) напълно излишна и нежелана там.
"Сбогом майни" и майната ви! Правете си Ресторантите, яжте, пийте и се веселете! Аз започвам нов живот на ново място, с нови хора." - сякаш и се искало да извика на старицата, но не го направила. Нямало смисъл. Което имало смисъл било да побърза, за да не изпусне влака за София. И тя ударила крачка. Ех каква крачка му ударила само?...
Стъпила веднъж на "Острова на Спасението" и поуспокоена от осигурените й Насъщности - Подслон и Прехрана, Художничката започнала да изпитва един друг вид глад. Глад за рисуване. А за да задоволи този хроничен глад били необходими спешно "Консумативи", т.е - платна, четки, бои и множество други неща, каквито на "Острова" разбира се нямало. Имало ги само във "Външния свят" а и те стрували пари. А тя нямала нито достъп до него, нито пари. Така че въпреки първоначалното й успокоение и радост, сега тя имала и Проблем. Голям Проблем - Консумативи за рисуване. Как, как да ги набави и да задоволи този неутолим глад за рисуване? За сега изход и решение не се забелязвали.....
Разбрала, че да си "Островен Обитател" може да има както добри, така и лоши страни, тя се заела да украсява стените на Столовата с донесените от нея няколко Портрета. Това й действие предизвикало мометално голям интерес от страна останалите Обитатели които се скупчили да ги съзерцават. Минаващият случайно оттам Директор г-н Тамбушчиев също се поспрял да види какво е развълнувало толкова много "подопечните"му чада. Забелязвайки веднага изключителния професионализъм, с който били изпълнени Портретите, той пресметливо съобразил ,че случаят да има такава талантлива "подопечна" в Дома не е за изпускане. Усмихвайки се "благосклонно по бащински", Директорът я поканил за разговор в кабинета си. Учтиво й предложил да поседне и невинно я попитал дали би се наела да му нарисува Портрет, ако може в цял ръст. Касаело се за мащабно платно с размери 1,50 х 3,50м. Като той щял да осигури необходимите "Консумативи", включително и Стълбичка, която може би щяла да е необходима. Можел да отделя по два часа от ценното си време за позиране и смотолевил под нос, че щял да се чувства задължен, ако тя се наеме и Портретът бъде успешно реализиран. Чувайки "Осигурени Консумативи", Фрида едва не подскочила от радост и без да го слуша повече, веднага дала съгласието си и попитала само кога ще могат да започнат. Той поискал Списък, описващ подробно какво точно ще бъде нужно и обещал, че първата сесия ще се състои веднага щом ги набави. След седмица Фрида вече се катерела нагоре-надолу по стълбичката и нанасяла първите щрихи. "Моделът" застанал величествено пред нея, опрял ръка на кръста по Наполеоновски, гледал нанякъде в далечината. И така ден след ден, сесия след сесия, катерейки се неуморно по стълбичката и нанасяйки слой след слой боя, Фрида завършила Портрета за по-малко от месец. Съзерцавайки себе си в готовия Портрет, г-н Директорът приел творбата със смесени чувства. Че изпълнението било на високо професионално ниво нямало никакво съмнение. Приликата поразителна, властната и повелителна Осанка безпогрешно предадени. Изобщо всичко било изпипано до последния детайл. Но очите, очите го смутили. Те гледали твърдо и заплашително, но в тях се долавяло и нещо "змиийско". Нещо, което карало погледналият към тях и усетил студеното им излъчване и блясък неволно да потрепери и отвърне поглед. Включително и самият Модел. Всеки, който някога е поглеждал в очите змия, особено отблизо, добре познава това смесено чувство на страх, погнуса и желание да избягаш. Директорът, не притежаващ и капка чувство за самокритичност никога не бил и предполагал, че очите му гледат така студено и страшно. Той винаги се учудвал защо всички подчинени Служители и "Подопечни Чеда" застиват в страх и ужас при всяка среща с него, дори когато им се усмихвал "най-дружелюбно".
Махайки с ръка той си помислил, "Както и да е. Заради едните "очи" и поглед, пък бил той и малко притесняващ няма да изхвърлиме такъв хубав Портрет, я?" И наредил да го изправят на видно място в предверието. Там той щял да посреща всеки Новодошъл, запознавайки го недвусмислено с факта кой Царува тук. Нека знаят с кого ще си имат работа ако не "внимават в картинката"!
Портретът завършен, двете Страни изпълнили своята част от Споразумението, време било да се помисли и за Бъдещето. Директорът предложил и занапред да доставя "Консумативи" и даже щедро дал свобода на Фрида да използва малка част от тях по свое усмотрение. В замяна изисквал от нея да рисува Портрети, Моделите за които, под формата на големи цветни фотографии, щял да предоставя той. Фрида разбира се с готовност приела това "щедро" предложение. Какъв избор имала? Никакъв. Нейният живот е Рисуването, а без "Консумативи" няма Рисуване, а оттам и Живот. Така че тяхното "Съдружие по Неволя" продължило.
Впоследствие Моделите за рисуване се оказали преобладаващо Висши чиновници от Министерство на Социалните Грижи, чието благоразположение г-н Тамбушчиев се стремял да спечели. Имало и по някой Роднина, но доста по-рядко. Изобщо Модели не липсвали, а оттам и Работа за Фрида. А Работата въобще не я плашела защото се явявала Удоволствие и Отмора за нея.....
Портретите разбира се били изпълнени майсторски, но възниквали отново и отново познатите възражения относно очите. В тях се четяла Алчност, Непочтеност, Коварство и други характерни за Чиновническото съсловие черти на характера. Но за това Фрида не носела никаква вина. Тя просто прониквала във вътрешния им мир, който някои наричат Душа и рисувала това което виждала там. (А то както се оказвало в последствие съвсем не било изпълнено с "цветя, ангелчета и рози)...
"Ако искат по-добри очи, първо да си сменят характера. И точка по въп-роса"- отсичала тя, когато Директорът предавал Възраженията. Заявлението било изказвано мислено разбира се, с (престорено) виновно сведена надолу глава. Лисица е Фрида! Хитра лисичка ни е тя!
Въпреки обичайните Възражения относно очите, Чиновниците все пак приемали "Художествените рушвети", пардон подаръци. Окачвайки ги гордо на стените в кабинетите си те държали г-н Тамбушчиев "от добрата си страна". Той ставал още "по-техен" човек.
Това разбира се го радвало и в изблик на благосклонност към Фрида, той й предал ключа от Кабинета за рехабилитация. Това помещение от дълго време не се ползвало по предназначение и било потънало в прах и пайжини, та "Мецаната на художественото изкуство" решил без много, много колебания да направи този благороден жест. Хем правиш благороден жест, хем това не ти стува нищо. Как да устои човек на такова изкушение? Как...? Така Г-н Тамбушчиев затвърдил името си и като Мецанат и Спонсор на Изобразителното Изкуство, което било изписано вече със (въображаеми) златни букви в съзнанието на всички Обитатели на Дома. Вечна му Слава и Благодарност за това!....
Сдобила се веднъж с Ателието Фрида заработила още по-вдъхновено и усърдно, като разбира се не забравила и да благодари на Директора от сърце. От Цялото си Сърце.
Благороден жест на "благороден" човек! Как да оспориш това? Щедър човек! Такъв си е г-н Тамбушчиев. Как да не го обичаш такъв? Как?.....
Поради изключително добрата Физическа кондиция на Обитателите, отдавна никой не се нуждаел от услугите на Рехабилитатор. Той се почувствал излишен и естествено напуснал. Но Директорът още го водел по ведомостите и по някакъв начин усвоявал Трудовите му възнаграждения. Може би част от тях отивали за "Консумативите"? Може би да, може би не? Само той си знаел. Важното било, че спонсорирал щедро Изобразителното изкуство.
Така Фрида имала възможността, използвайки своя дял от Консумативите да нарисува портрета на своята съжителка Жулиета.
Готовото платно изобразявало една изключително красива русокоса жена в началото на своята средна възраст, гледаща мило и невинно с дълбоките си сини очи. Този поглед издавал една силно влюбена Натура. Разбира се всички Обитатели знаели за нейната любов и без Портрета. Но Художничката бе успяла безпогрешно да улови и предаде тази характерна за Жулиета душевна красота, тази нейна влюбеност и всичко останало.Това не бил просто един Портрет. Това бил един Шедьовър.....
При това Фрида решила, че при рисуването на Портретите на Обитателите ще се абстрахира от външния им вид (а той и не бил много приятна гледка). Това все пак били Хора в много, много напреднала Календарна Възраст. Ако помните, "Странната Ръка" се бе погрижила да намали значително тяхната Биологична Възраст, връщайки им добрата Физическа форма и Здраве, но оставяйки Външният им вид непроменен и съответстващ на тяхната Календарната Възраст.
Фрида се съсредоточилаосновно и единствено върху вътрешните характеристики на "Моделите" си. А и тя имала "Око" за това. "Окото на Художника", което прониква дълбоко в душата на рисувания Обект, изваждайки на показ каквото е видяла там. Именно затова в Портрета на Жулиета няма да видите нейният посплескан от нелекия семеен живот нос или похабената и понабръчкана от годините кожа. Там била изобразена само огромната й любов, съчетана с душевна красота и нищо повече, така както до момента я виждял само Ромео. Но той използвал за тази цел "Очите на Любовта". Сега всеки присъстващ Обитател, който наблюдавал Портрета й имал същата възможност да я види като него, този път обаче благодарение "Очите на Художника". Всички Обитатели били просто потресени от този Портрет и неговото излъчване и той станал тема за множество разговори в бъдеще.
Когато се разчуло, че Фрида има намерение да нарисува всички Обитатели и с тези Портретите да направи Авторска Изложба, новината била посрещната с възторг и ентусиазъм. Бил съставен и списък, определящ реда по който всеки Обитател щял да застане пред проницателните очи на Художничката. Изложбата се очаквала с огромно нетърпение, но първо било необходимо да бъдат нарисувани общо 39 Портрета и един Автопортрет. Доста, доста работа и време. В действителност, около три години били необходими на Фрида и нейните Модели за завършването на това грандиозно начинание.
Цели, целенички 39 на брой Портрета и един Автопортрет. Това не е шега работа. Но те все пак успяли! С дружни усилия и добро желание всичко се постига. Твърди се, че даже някои повдигали и планини по този начин, но Авторът не вярва много в тези предания. А вие? Денят в който "Начинанието" видяло своя дългоочакван Завършек се оказал много близо до Рожденния ден на един "Любим и Уважаван" човек. Затова датата на Откриването на Авторската Изложба на Фрида "случайно" съвпаднала с това Събитие. Отново се появила Обява в Столовата, съобщаваща деня в който щял да се проведе посветеният на "Любимия и Уважаван" Директор - "Празник на Изобразителното Изкуство". И отново се повторило "Представлението с Народната любов" след като Рожденикът ги удостоил с височайшето си присъствие по повод Събитието. Но сега той действително имал Реален принос, достоен за уважение. Без Консумативите, доставени от него Изложба нямало да има. Всички знаели това и викали с пълно гърло познатите лозунги, но този път много по-честно, по-искрено и от сърце. С пълно, пълно сърце - "Водете ни Г-н. Тамбушчиев...Тамбушчиев...Тамбушчиев.."
Той разгледал Изложбата, придружен плътно от самата Авторка кимайки от време на време одобрително с глава. След което и Изложбата вече можела да се смята за Официално открита. Обитателите имали вече най-сетне възможноста да я разгледат и преценят дали си приличат. Това била първата им възможност да се запознаят с Платната изобразяващи тях самите. Ах, колко дълго, дълго бяха чакали този жадуван момент! И се оказа че имало защо.
Изненадата от видяното била огромна. Те очаквали в Портретите да се "срещнат"лице в лице с поизхабените от годините си "стари муцуни". Но вместо това от стените ги гледали красиви и вдъхновени лица на мъже и жени в началото на средната им възраст, със светнали погледи пълни с надежда и ентусиазъм. Те всички до един гледали уверено на някъде - надалеч към бъдещето. И най-учудващото в случая било, че те венага разпознавали кой Портрет на кого принадлежи. Очите били тези издайници които им помогнали безпогрешно да разпознаят всеки един Обитател по отделно във всеки отделен Портрет. Оказало се че тези "прозорци към душата" си остават неподвластни на времето и възраста и съответно на настъпващите с нея "изменения" (най-меко казано).
Всички минавали от Портрет на Портрет със зяпнали от учудване и възхищение усти. В Столовата се чували само леки възклицания и почти никаква реч.
"Ние ли сме наистина това?.. Какво чудо е станало?... и т.н...."- питали се те невярващи на собствените си очи.
А всъщност нямало нищо чак толкова необяснимо. Обитателите били с ниска Биологична Възраст и все хора на някакви Изкуства, надарени с чувствителни Артистични души. Те излъчвали Вътрешна красота и Енергия, каквато носят в себе си сравнително Младите хора, защото Фрида рисувала Душите им, а не Външният им вид.
"Очите на Художника" улавят тази материя. А ръката му само я предава върху пларното. И то само как?....
Каква Старост? Какъв Старчески Дом? Това са Гости на Санаториум, дошли да си починат и позабавляват. Изложбата с подредените Портрети показвала точно това. И на тях не им оставало нищо друго освен да й повярват... "Блаженни са Вярващите", нали така казват?
И тук позасрамена "Странната Ръка" отново се намесила. Тя решила да довърши веднъж започнатата работа докрай или почти докрай. Досега ги бе подмладила физиологично, понижавайки значително Биологичната им възраст, но бе оставила външният им вид какъвто си беше, съответстващ на доста напредналата им Календарна Възраст. Да си го кажем направо - те изглеждаха стари и грозни. Затова сега тя препрограмирала начина на възприемане на своите 40 избранника така, че всеки път, срещайки някой Обитател, в тяхното съзнание се възпроизвеждал образът му видян на Портрета от Изложбата. За "простосмъртните" този ефект не важал и при среща с тях те не забелязвали никаква разлика с действителния им външен вид. Всъщност никаква реална промяна във външноста им и нямало. Имало само нещо като илюзия, променена възприемчивост или както искате го наречете. Но подтискащото чувство у Обитателите, че са захвърлени в някакъв Старчески дом и чакат края на дните си било успешно заменено с нещо коренно различно. Те вече притежавали бодрото усещане че се намират на място за отдих и развлечения с богата и разнообразна Културна програма, където са заобиколени от сродни артистични души с красиви вдъхновени лица. А те самите са отново сравнително млади и пълни с енергия хора готови да черпят с пълни шепи от радостите които им предлага тази нова жизнена среда и самия живот.
"Какъв край на дните, какви пет лева? Ние сме волни пеперудки весело пърхащи с крилца" Така се чувствали преживялите своята Метаморфоза и получили втори шанс Избранници на "Станната ръка" в този звездан за тях час.......
Това повишило още повече желанието на някои Стари лъвове и Нежни горски цветя, да нарушат т.2 от Правилника. (незаконното усамотяване на смесени двойки по етажите) Виждайки своите Партньори от Танците и Забавите с новата им, далеч по-привлекателна външност, разбираемо било и изкушенията да нарастнат. Те изпадали в колебания между Желанието да нарушат Правилника (Закона) и Страха да бъдат заловени и наказани. Понякога надделявало първото, но по-често било второто. Малко били "лудите глави" готови да рискуват среща с Директора и неговият "змийски" поглед. Въпреки този страничен ефект, Авторската изложба на Фрида била един безспорен успех и в съчетание с намесата на Странната Ръка променила коренно Живота и Настроението на Обитателите. Животът им от много добър и интересен се превърнал в Чудесен и Вълнуващ. Дори Гошо Хубавеца захвърлил бейзболната шапка заедно с черните си очила и започнал да се оглежда за сериозна Приятелка. Заклел се дори, че щял да бъде много, много Верен и любовта им ще бъде изключително "Платоническа". Чиста и Свята, почти като тази на Ромео и Жулиета. По всичко личало, че този път можело да му се има доверие. Нов човек бил вече той, Нови хора били и останалите Обитатели на Дома. Да живее Метаморфозата!..
Даа, в "Старчески Дом №3" Метаморфозите нямали край.
Това създавало много, много работа за Учения. Но той обичал научната работа и никога не бягал от нея. Даже колкото повече била тя, толкова по-добре и по-свеж се чувствал той.
Измервайки Биологичните параметри на наблюдаваните Обекти преди и след Изложбата, той установил, че Изобразителното изкуство, подобно на Театралното и Музикалното, повлияло много положително на клетките. Сторило му се дори, че те сякаш също дълго се взирали в Картините и намирайки естетическо удовлетворение започвали отново да се делят усилено подмладявайки се от този процес.....
Разбира се за негово огромно съжаление отново му липсвали Уредите и Техническите средства, за да докаже първата част на това Предположение. Но вече свикнал с вписването им в графа "Предположения и Хипотези", не се разстроил особено от това. Както виждате човек свиква с всичко. Къде ще ходи, че да не свикне?...
Да го оставим сега да си систематизира нещата, ние....?

А ние да си починем от Изобразителното изкуство и до нови срещи на страниците на в."Старческо Дело"
Не пропускайте в никакъв случай да си го закупите и прочетете новия му брой! Нови изследвания показват, че четенето оросявало мозъка на хората (особено на по-възрастните). А оросеният и добре подхранен мозък се съпротивлява на...
Познахте "Паркинсони" и "Алцхаймери"! Честито - "Умни Глави" сте ми Вие. Автора се гордее с вас. Но хайде за сега Чао......