автор: ina_krein

Осми март се втурна в утрото с море от цветя, панделки и аромат на влюбеност. Витрините на магазините грееха в червено, златно и розово.
Гергана украси ателието си стилно, вплитайки цветя и панделки в оригинална композиция. Тоалетите, изложени преди няколко дни, бяха продадени и се наложи да изработят мъжки ризи и дамски красиви рокли във винено и тютюнево златно, бодита с панделки и цветя. Забавляваше се и на душата ѝ бе светло и леко. Празникът щеше да бъде неповторимо прекрасен.
Измина месец, в който събитията се надпреварваха едно след друго кое по-бързо да се случи. Гергана успя да се включи в подготвителен курс за дизайнери, за да може по-лесно да се справи с материята в свободния университет есента; докторката и лечителят заживяха и заработиха заедно. Кабинетът им пращеше от пациенти от сутрин до вечер. Адвокат Петрова се оказа обичаща и подкрепяща леля, пое работата по документите на Центъра за работа с деца, Ателието и параклиса.
Алекс и Гергана бяха щастливи и заживяха заедно като семейство. Напоследък шоколадовата красавица имаше подозрения, че вече е бременна. Още вчера говори с докторката и обсъди с нея състоянието си.
-Очаквах го по–рано – усмихна се възрастната лекарка. – Ела да направим преглед и изследвания, за да сме сигурни в чудото.
На другия ден шоколадовата красавица отиде в кабинета на докторката, направиха тест, преглед и кръвни изследвания в близката лаборатория. Нямаше съмнение – щеше да става майка.
Сякаш ѝ поникнаха ангелски крила. Гледаше небето и искаше да полети като птица. Вятърът танцуваше около нея. Беше радостен и чакаше с нетърпение зелените листа по дърветата, за да ги разрошва с удоволствие.
Гергана изпитваше свян да каже на Алекс. Искаше да му подари новината по оригинален начин. Спря се на малко ангелче, носещо сърце, което може да се отваря, а вътре постави снимка на щъркел с бебе. Опакова го красиво и се засмя. Този празник на пролетта щеше да промени окончателно живота им.
Сутринта, преди работа, изненада русият мъж да опакова подарък. Шоколадовата красавица го прегърна нежно. Алекс носеше светла риза и стилен панталон. Изглеждаше празнично.
-Хей - усмихна се той. – Не успях да ти скрия подаръка.
Тя видя малък пакет на масата, завързан с панделка наполовина.
- Да го доопаковам или ще го развиеш? – попита усмихнато той.
- Ще изчакам да го напудриш и после ще го разопаковам бавно – отговори със смях тя. – В това време ще се самопочерпя бонбон и ще си поиграя със Зара.
Гледаше го как завързва панделката и пише нещо на сърчицето. Беше красив и в душата ѝ трепна нещо толкова дълбоко, че я накара да се уплаши от себе си. Искаше този мъж да е баща на децата ѝ, да го целува и гали, докато тя или той се разтопят от сладост. Вместо това погали кучето, което искаше да си играе, усещайки, че скоро ще излязат и то пак ще остане самичко.
-Готово – заяви тържествено Алекс и ѝ подаде пакетчето. – А за мен няма ли подарък за Деня на пролетта? – обидено се нацупи той.
Тя се засмя и извади от дамската си чанта пакетче. Погали косата му – обичаше да усеща мекотата и аромата ѝ. После го целуна. Усети как той трепна и си взе още един бонбон.
-Хей, ще станеш пухче и половна – пошегува се той. – Два бонбона сутрин е подозрително…
-Тук е половината от подаръка – прекъсна го тя. – Другата ще се наложи да получиш след известно време.
Прехапа устни. Може би каза повече, отколкото трябваше. Погледна го, но той бе зает да разглежда пакетчето.
-Хайде да ги отворим едновременно – предложи зеленоокият мъж.
Хвана я за ръка и седнаха развълнувани.
Гергана огледа своя подарък. Първо прочете надписа: „Обичам те, моя прекрасна любима”, написан с къдрави букви върху сърце. Развърза панделката на опаковката. Отвори кутията и извади от нея преспапие. В него просветваше люлка с бебе, а над него валеше дъжд от сърца. Тя го притисна до сърцето си. Обърна се към Алекс и стисна ръката му. Целуна го по очите и в това нежно докосване сложи цялата си любов.
Той гледаше малкото ангелче усмихнат. Отговори на стискането на нейната длан горещо, а после я целуна по челото. Ароматът му я прегърна и тя го притисна с ръце. Искаше ѝ се да остане така цяла вечност. Отдръпна се леко и го погледна. Очите му грееха с онзи блясък, който бе виждала, когато се любеха.
- Познах ли? - попита с надежда той.
- Да! – отговори Гергана и го прегърна отново.
-Значи трябва да побързаме със сватбата, бъдеща мами – сгуши главата си в косите ѝ той.
Оставиха подаръците на масата и излязоха, хванати за ръка.
Вятърът се отърка в лицата им. Беше щастлив. Искаше да им каже това, но ветровете не са много силни в думите, затова само погъделичка нослетата им и излетя да съобщи новината на морските вълни и ангела.
Празникът тичаше, работата в Центъра за деца и ателието се опитваше да изяде и секундите, преди още да се появят. Имаше толкова задачи, че в седемнайсет часа и Алекс, и Гергана с надежда погледнаха часовниците и бяха благодарни, че денят се отправя към края си.
В осемнайсет часа зеленоокият мъж се появи на вратата и обяви галантно:
-Каретата ви чака, принцесо!
Тя го погледна питащо, но той загадъчно замълча.
Таксито ги чакаше и тя седна спокойно в него. Имаше му пълно доверие. Изненада се при спирането пред пиано-бар, но подаде ръка като истинска дама. Малко се стресна, когато с ръкопляскания я посрещнаха докторката, лечителят, адвокат Петрова и Таня. Смееха се, а Алекс внезапно изчезна.
След малко музикантът на пианото обяви:
-Тази вечер ще има много поздрави, но този е специален. Песента е на Леонард Коен и се нарича „Аз съм твоят мъж”. Алекс поздравява своята обична Гергана и моли тя да се съгласи да бъде негова съпруга завинаги пред Бога.
Алекс стоеше по средата на сцената и гласът му гравираше думите на песента в душата ѝ. Текстът бе прекрасен, а гласът му, нежен и плътен, преобръщаше времето и го превръщаше в море от нежност. В него имаше врата за тях двамата в светлината на обичта. Не любовта, сексът и страстта, а обичта между сродни души може да победи болката и да доплуват чрез нея до брега, спасявайки се взаимно.
Вървяха по смълчаната улица и тя държеше ръката му.
-Другата част на подаръка исках да ти съобщя утре - каза Алекс. – Но не мога да изтърпя - поръчал съм екип от строители - хората, които работиха последни в ателието ти след онези, които изгоних – поведението им беше перфектно и приключиха всичко в срок.
Тя кимна с глава и той продължи:
-Искам по най-бързия начин да свържем двата апартамента. Ще имаш нужда от мен още другия месец. Не можем да знаем каква ще е бременността. Може да се налага да притичвам по няколко пъти през нощта...
- Да ми носиш леген за повръщане – засмя се кисело тя.
- Ще правя и това, защото те обичам - ти си майката на нашия прекрасен син или дъщеря.
Тя го прегърна и прекъсна думите му с целувки. Притискаше го силно и той я погали по гърба нежно. Гергана се отдръпна леко, за да го остави да продължи.
- И още нещо си мислех – той продължи. – Не само Юлия може да мисли за изграждането на кариера. За да бъда максимално полезен в Центъра, бих искал да съм наясно с детската психология.
- Аз пък ще уча моден дизайн и вътрешно обзавеждане – прошепна тя.
- Което означава, принцесо - целуна я по нослето той, - че ни чака учене. Изпитите са предварителни и можем да се явим през април или май.
- А после как ще учим с бебето?
- Ще направим график. Помниш ли как се грижехме за Георги? Освен това докторката, Таня и леля ти адвокат Петрова винаги ще бъдат на линия, сигурен съм.
- Животът ни е бяло чудо – промълви замечтано тя и го прегърна.
- Чудесата се случват, когато ги искаме и се борим за тях – отговори тихо той.
*
Отново беше Свети Валентин – година по-късно, и отново сърца и панделки бяха превзели града. Докторката говореше в кухнята по телефона и се провикна към Таня:
- Моля те, виж бибероните, че тук важна информация ме задържа. Какво казваш, станало с изпита?
- Казах, че го взех с отличен и хващам влака веднага - отсреща Алекс почти изкрещя. – Проверих и резултатите от курсовата работа на Гергана – всичко е наред, няма нужда да се явява на защита. – После пое дъх и попита тревожно:
- Как е детето?
Докторката се засмя:
- Синът ти е много добре, но с Таня и адвокат Петрова сме капнали. Прибирай се бързо, искаме и ние да пием по едно питие, че времето отече за празнуване.
- Извинявайте, ще се реванширам – виновно прошепна зеленоокият мъж.
- Я стига си приказвал глупости, бягай да не изтървеш влака - скара му се приятелски докторката и затвори телефона. После усмихната отиде в спалнята.
Таня преобуваше Божидар, а бебето се опитваше да я улови за косата.
- Този малчуган ще стане голям палавник – засмя се младата жена и взе детето.
- Няма на кого да прилича – намигна ѝ закачливо докторката.
После гушна зеленоокото ангелче и се приближи до прозореца. Вятърът танцуваше по улицата, размятайки вдъхновено коса. Вгледа се в невинните очи на детето и отвори последната морска врата. Ангелът се промъкна през нея и погали с душата си детето. А после отлетя.
Когато последната врата се затвореше, душите на Алекс и Гергана щяха да бъдат напълно пречистени от обичта. Това всъщност бе мисията на вратата в морето от болка. Да изведе мъката и доведе светлината на обичта, с която душата да доплува до земния бряг и да бъде спасена завинаги.
Край