автор: lubotran

Пъстроцветни пеперуди
пърхат с шарени крилца
тупкат във гърдите лудо
млади, мънички сърца
И се носят над земята
във ефирни небеса
и се радват на живота
на успеха, младоста.....

Пъстроцветни пеперуди
пърхат с крехките крилца
и възпяват те душата
радоста и любовта
Ала времето отлита
и настъпва староста....

Побеляват им крилцата
уморяват се дори
натъжава се душата
хич не е като преди
и предават ги телата...
Че не им се и лети (вече)....

Ято нощни пеперуди
с бели пърхащи крилца
тупкат във гърдите уморено
стари мънички сърца


И се лутат те във мрака
в тъмнината на ноща
и надяват се да зърнат
нейде лъч от светлина
хич не им е до душата
камо ли до любовта....

Где е, где е светлината?
Дайте малко светлинка!
Пък вемете ни душата
и халал ви любовта.....