автор: silviqmileva

Обичам пролетта – сезон, в който всичко се възражда с нова енергия и сила. Зимата прибира ледената си пелерина, запяват капчуците. Дърветата се раззеленяват, цветята разцъфват, птиците се връщат и свиват гнезда. Живителното слънце ни се усмихва и събужда в нас безбройни желания за ново начало в живота, истинска любов, надежди за добро, развихря смели мечти и фантазии.
Бледо-розовият, ароматен, пролетен нюанс опиянява всичко живо. Земята се събужда и застила с килим от нежни цветчета, паднали от разпъпилите се дървета. Плъзват насекоми, танцуват пеперуди, красиво е. Подновяващата се природа зарежда и повдига духа, обостря сетивата.
А ходили ли сте през пролетта в гората? Утрото тук е прекрасно, природата – чудна, небето е светло, въздухът – чист. Дишаш с пълни гърди и гледаш прелитащите птици, надавайки вик, виенето на гнезда на пъдпъдъците, слушаш песните на славеите и чучулигите. Всичко пред теб е меланж от пролетни багри. Жужат пчели, летят калинки, носещи щастие според старите вярвания. Наслаждаваш се на наболите, горски цветя и техните ухания.
В града кипи живот. Хората са навън, почистват къщи и дворове, засаждат луковици в градинките и се радват на топлото време. Пролетното обаяние присъства в душите им. Децата без умора тичат и играят с неописуема глъчка и радост.
В този кипеж на пролетта и новото начало, на зараждането на живота не ти остава нищо друго освен да се влюбиш, а какво по-хубаво от една възвишена любов?! Сезонът докосва с пръсти всички, очакващи чувства и вълшебства, породени от жизнеността, които разпалва. Това е време и на възраждане на раздяли и подновяване на стари чувства. Прекрасната, опияняваща природа те кара да прощаваш грешки и да гледаш само напред. Заедно с птиците, завръщащи се тук от топлите страни, щастието каца на рамото на всеки, стига да го усетиш и да не изпуснеш всеки негов момент, да му се радваш и оценяваш.
Приповдигнатото, пролетно настроение нахлува в същината на всеки и подхранва жаждата за живот и надеждите за добро бъдеще.
Естествено всеки един от нас е усетил, изпитал или преживял любовта – най-великото и възвишено чувство сред човечеството от векове. Кара те да се чувстваш нужен, да забравиш всичко останало, да се промениш. Какво по-хубаво от дълбоката и искрена любов?! На любовта се крепи животът на земята. Тя е силна и самоотвержена, а и няма по-голямо щастие от това да обичаш и да си обичан.
Всеки пролетен полъх и свежестта на природата не само ни възхищава и доставя удоволствие, а нейното съвършенство е достойно за преклонение.
С всеки изминал миг аз обиквам своята родина с красивия ѝ пейзаж, прекрасен съвременен облик и народа ни с горещи сърца и идеали.
Да се вгледаме в лъчите и енергията на слънцето, да почерпим от неговата вековечна сила, да се вслушаме в ритъма на сърцето си, в мечтите и усещанията си и нека навсякъде да бъде светлина!