автор: Bademka

Една вечер Аглая хванала слушалката на телефона, през която се опитала да изпрати отровата си директно в дома на Аркси. Гласът ѝ бил пресипнал от ярост, думите ѝ – остри като счупено стъкло. Тя викала и заплашвала, че ще срути небето над главата на Аркси, че ще изгаси всяка нейна свещ.

А в ъгъла на тъмната стая, скрит зад една стара кутия, стоял Алберт. Той не смеел да се покаже, не смеел да пророни нито дума. Само слушал, затаил дъх, и кимал одобрително на всяка грозна дума, която Аглая изричала. Той бил като кукловод, който се страхува от собствената си кукла.

- Чуваш ли, Алберт? – съскала Аглая, докато се опитвала да пробие спокойствието на Аркси. - Виж как я плаша!

А Аркси? Тя слушала този шум и си представяла две малки, уплашени мишки, които се опитват да имитират рева на лъв. Тя знаела, че този, който заплашва най-силно, всъщност има най-малко сила. Аркси просто се засмяла на този жалък дует, затворила завесата на своя свят и оставила гласовете им да кънтят в празната стая. Защото лъвът не се обръща, когато кучетата лаят зад гърба му.

„Горките,“ прошепнала Аркси. „Единият няма глас, а другата няма разум. Търсят ме в нощта, но намират само собствената си празнота.“

Най-големият смях обаче настъпил, когато Аглая хванала пак слушалката, заслепена от собствената си параноя, и започнала да пищи в нея:
- Остави го на мира! Не се занимавай с него!
Гласът ѝ треперел от някаква изкривена ревност, докато се опитвала да брани своя Алберт, сякаш той е някакво съкровище, а не просто един уплашен човек, криещ се зад микрофона.

Аркси слушала това и не вярвала на ушите си. Тя погледнала към своя топъл дом, към любимия си мъж и децата, към спокойствието, което сама била изградила. „Та аз дори не съм го виждала на живо,“ помислила си тя с насмешка. „Защо ми е изтърканата палка на един провален илюзионист, когато аз притежавам цялото слънце?“

Аглая продължавала да реди заплахи, вярвайки, че светът на Аркси се върти около нейния Алберт. А истината била толкова проста и режеща: за Аркси те били просто досадни насекоми, които бръмчат на слушалката, докато тя вечеря със семейството си.

- Пази си го, Аглая - прошепнала Аркси в пространството. - Дръж го здраво, защото никой друг не би поискал да носи товара на вашите общи лъжи. Аз имам истински живот, докато вие имате само слушалка и злоба.