автор: ina_krein

Гергана остана сама. Едва дочака да стане осем часа и позвъни на докторката. Струваше ѝ се, че тя знае и може всичко - че ще ѝ помогне, ще я успокои.
-Може ли да дойда да поговорим? – попита я шоколадовата красавица. – Спешно е.
-Разбира се – отговори жената спокойно. – Днес работя следобед. Чакам те на кафе.
Девойката взе такси и скоро двете седяха на балкона с чаша ароматна течност в ръцете. Морската нимфа разказа развълнувана какво се бе случило. Възрастната жена се облегна на стола замислено, погледна я през тънките рамки на очилата и заговори:
-Вероятно се е обадил Костас по нареждане на Юлия. Това е един много богат човек от Тесалоники, с когото тя имаше дългогодишна връзка, преди да си загуби ума по Алекс.
Вероятно се е върнала при него. Може би отново е започнала да прекалява с алкохола и е решила да те уплаши. Алекс е бил неразумен и нещо е споделил. Сигурна съм, че щом цигуларката изтрезнее, ще съжалява. Ако помни какво се е случило.
-Но аз наистина убих човек миналата година през лятото! – възкликна Гергана. – Не съжалявам, защото беше насилник. Но съм убиец и това ще ме измъчва цял живот.
Докторката отпи от кафето си, свали очилата си и я погледна в очите:
-И аз съм убиец. Ако това ще те утеши. Преди доста години бях съседка на Алекс. Виждах какво прави баща му и бях в бяс от безсилие. Не знаех как да помогна и когато една нощ ме извикаха, защото проклетият му баща се беше напил с некачествен алкохол, не направих всичко необходимо, за да го спася. Наруших клетвата на Хипократ, за да изпълня дълга си на майка, каквато не станах. Спасих детето, което исках да имам.
Вятърът приседна на парапета замислен, сви косите си в кок и зачака реакцията на Гергана. Шоколадовата красавица гледаше възрастната лекарка смаяна.
-Как живееш толкова година с тази вина? – попита момичето пребледняло.
-Не изпитвам вина – отговори къдрокосата жена рязко. – Камен не беше човек, а насилник. Нямаше друг начин да отърва Алекс. А относно Юлия – мога да ти дам гаранция, че никога повече няма да те безпокои.
-Защо си толкова сигурна? – притеснена, но обнадеждена попита Гергана.
-Защото знам защо няма деца. Любовта ѝ към Алекс, желанието да го закриля и да му бъде майката, която го изостави, си има причини в миналото. Няма да ровя в него. Всеки е допускал грешки. Но ще ѝ звънна и ще я запитам директно какво мисли, че ще направи Костас, ако случайно разбере, че е убила детето му, защото може да попречи на нейната кариера.
Гергана прехапа устни. Тази малка пухкава жена срещу нея беше опасна. Но велика. Прииска ѝ се един ден да бъде същата като нея. Отпи от чая и си отдъхна.
-Хайде да се разходим в морската градина и да си поговорим с морето – предложи докторката.
Гергана се усмихна и кимна. Вятърът разплете коси и полетя към морската синева. И той много обичаше разходките в парка.
В късния следобед Алекс седеше на масата в крайбрежен изискан бар в Солун. Очакваше Костас, който се бе съгласил на неговото предложение за среща. Богаташът пристигна на секундата. Точен и елегантен, както винаги задължително с тъмните си очила - сините му очи не понасяха добре гръцкото силно слънце.
-Няма да се правя, че се радвам да те видя – заяви среброкосият мъж и не му подаде ръка.
-Нито пък аз – отговори в същия дух Алекс. – Имам проблем, който засяга жената, която обичам, майката на бъдещия ми син.
-Не ми казвай само, че става въпрос за Юлия – просъска гръцкият бизнесмен.
-Не става въпрос за Юлия – отговори зеленоокият мъж.
-Добре – облегна се успокоен гъркът и си поръча голямо узо. – Какво искаш от мен?
-Да укротиш Юлия – отговори младият мъж. – Ти я познаваш добре и знаеш какво иска тя – направи пазуза и продължи. – Моля те да я накараш да забрави завинаги мен и Гергана.
-Иначе? – леко се подсмихна възрастният мъж.
-Иначе ще ѝ кажа колко пари ми предлагаше, за да ти стана любовник – не се поколеба да припомни истината Алекс.
-Имаш късмет – подсмихна се гъркът, - че някаква жена от България ѝ се обади преди обяд. Не знам какво са говорили, но моята червенокоса тигрица сега е по-сладка от захарче. А аз много обичам сладкиши.
-Значи имаме сделка? – попита зеленоокият мъж, гледайки го в очите.
Мъжът със сребърната коса свали очилата си. Изглеждаше уморен. Но спокоен.
-Ако още не си разбрал, ще ти го кажа ясно. Винаги съм обичал Юлия много повече от теб. За нея съм готов абсолютно на всичко.
-Дори да живееш в Америка? – не се стърпя Алекс.
-Да – отговори кратко Костас. – В Гърция става все по-горещо – отпивайки от леденото узо, многозначително го погледна бизнесменът. – Мисля да проверя какъв е климатът в САЩ.
-Много различен в различните щати – подсмихна се Алекс.
-Съветвам те да не си проиграваш късмета – ледено го пресече гръцкият богаташ. – Ще получиш, каквото желаеш. Защото ми върна откраднатото сърце на Юлия.
Стана, даде знак на сервитьора, че плаща и излезе, без да се обръща, а Алекс се замисли коя е жената от България, която е озаптила и стреснала музикантката. Освен докторката и адвокатката нямаше кой друг да е. Но за адвокатката беше предупредил Гергана изрично. Значи прекрасната док отново ги беше спасила. Защо винаги беше на линия и никога не поиска нищо от него, така и не разбра през годините.
Погледна часовника си и извика такси. Нямаше повече работа в Тесалоники. Време беше да хваща полета към дома.
Десет минути преди да премине контролата, телефонът му звънна. Беше Юлия. Вдигна, ала не му се говореше.
-Извинявай – странно смирена, изрече тя. – И сбогом. С Костас летим за Америка след няколко дни.
-Значи най-после ще имаш, каквото желаеш? – произнесе любезно Алекс.
-Да – потвърди тя. – Костас вече прехвърли бизнеса си на друг – уведоми го музикантката. – Ще остане само къщата в стария град, да си идваме пролет и есен за няколко дни.
-Доволна ли си? – запита я Алекс раздразнено.
-Да – отговори цигуларката, но зеленоокият мъж усети, че не е така.
-Успех – пожела ѝ той и затвори спокойно – вече не бързаше за никъде.
Вечерта спускаше кадифени воали над града. Вятърът танцуваше по студените улици, а до него летеше в кръг ангела. Бяха доволни. Чакаха с нетърпение завръщането на Алекс и раждането на зеленоокия му син късно през есента.
Седнаха в клоните на големия явор – параклисът вече беше с готова конструкция.
-Ще си имаме хубав дом – прошепна успокоен агелът и потърка крила.
-И най-прекрасното зеленооко бебе на света – подсмихна се вятърът и отлетя.
Адвокат Петрова седеше до Гергана, държеше ръката ѝ и разказваше всичко, което с години беше носила като камък в сърцето. Пред двете жени лежаха разтворени семейни албуми, фамилни бижута и документи.
-Всичко, което имам, също ще бъде твое след време – ясно заяви красивата руса жена. – Ти си единствен наследник, сърце от сърцето ми, най-скъпото ми съкровище.
-Просто ми разкажи всичко за мама още веднъж – помоли момичето и я прегърна. – Искам да го запомня завинаги.
-Има време, лека-полека нещата ще си дойдат на мястото – успокои я адвокатката.
-Ти ли уби баща ми? – внезапно я запита директно Гергана.
-Не – отрече юристката, а после добави гневно, - но бих го направила с удоволствие още веднъж и хиляди пъти още, ако можех. - Какво ще кажеш да продължиш традицията в семейството – запита я топло, майчински адвокатката. – Майка ти беше прекрасен дизайнер по вътрешно обзавеждане. Можеш да получиш най-доброто образование в тази област, само да пожелаеш – тук или в чужбина. Ще се заема с това.
-Мисля, че идеята е добра – усмихна се шоколадовата красавица. – Ала не е нужно да се заемаш ти със задачата. Мога да го направя сама.
-А аз какво ще правя? – разпери ръце русата жена удивена.
-Ако имаме късмет, ще ми помагаш в отглеждането на бебчо – срамежливо сподели желанието си Гергана.
Леля ѝ я прегърна и двете заплакаха с пречистващи сълзи. Ангелът разпери над тях крила усмихнат. Малкият бебчо вече бе на топло в тялото на обичащата Гергана, а желязната адвокат Петрова след време наистина щеше да се окаже най-прекрасната леля и баба на света.
Вятърът целуваше сребърните къдрици на морето, а вратата на спасението беше достигнала до брега успешно.
-Обичам те повече от всичко на света – шепнеше Коста, заровил лице в червените къдрици на Юлия. – Поискай всичко, ще ти го дам без никакво колебание.
-Ти вече ми даде, каквото поисках – отговори приглушено тя.
-Значи ли това, че си щастлива с мен? – погледна я в очите гръцкият бизнесмен.
Музикантката не отговори. Целуна го по сините очи, за да прекъсне разговора. Най-после получаваше мечтата си на тепсия. Беше доволна, но не се чувстваше щастлива.
Споменът за Алекс бе прибрала дълбоко в сърцето си и никога никой нямаше да разбере колко всъщност го беше обичала. Не заради кариерата си тя погуби детето на Костас, а заради възможността да бъде със зеленоокия мъж, който завинаги бе татуиран в душата ѝ.
Вятърът разроши косите ѝ и тя успя да скрие сълзите си в тях.
Алекс слезе от самолета спокоен и веднага набра телефонния номер на Гергана.
-Прибирам се у дома до час – топло я информира той. – Всичко е наред, скъпа.
-Чакам те – отговори му тя тихо, защото му вярваше.
Морето прегърна вятъра, а ангелът успокоено заспа под покрива на параклиса.