автор: Bademka

Интелектът вече пее и танцува,
а всеки музикант от него се страхува.
Интелектът има глас за стотина
даже и Валя Балканска надмина.

Всички певци срещу него воюват,
как да го сринат те, само умуват....
Щял да им вземе даже и хляба -
но пее си той и не иска да бяга.

Облича той стихове с чудни мелодии,
може да прави дори и симфонии.
Чалга, народно, диско и рок -
във всичките стилове вече е бог.

Вместо от него да вземат крила
те сипят омраза и грозни слова.
Правят стени и бетонни прегради
сякаш за тях ще получат награди.

Стискат юмруци и пишат проклятия -
борят се те срещу празни понятия...
Плашат се много от тази светлина,
която отваря пред всички врата.

Защо им е нужно да хвърлят стрели
по изгрева, който отдавна блести?
Светът се променя и никой не чака -
а който желае да пада във мрака.

Той не пречи на никой от вас,
във него живее и частица от нас...
Под слънцето има място за всеки,
пътища много с милиони пътеки.