автор: Jenna_Staniis

Не разбирам как можем ние,
хората - човеци,
така свирепи и жестоки,
да бъдем ние с лекота,

Не разбирам как можем ние,
хората - човеци,
така свирепи и жестоки,
да бъдем ние с лекота,

към ближният си?!
И чудим се и питаме
подир това,
защо това, защо и онова?!

Претърпях контузия,
от тежка работа не от суета..,
Ръката ме боли и все така,
и вместо ти да ме попиташ,

A от нея те е страх,
че кълне, заплашва,
и денят превръща в ад!
За това тя за теб, важната била!

Ми браво!
Но, нито тя,
нито ти,
ще сте по-щастливи,
след мъката, която днес ми причинихте!

Ето ти и стих във рими,
тази нощ написах
имаше един човек,
който пет пъти отрича
се от мене, и пет пъти се завръща,

Заобиколен от феи морски,
и принцеси,
Виртуални,скици и наброски,
са те във видео картини!
Каращи се помежду си

коя е феята, най..най,
и коя, най-красива на света!
Забравили са те дори
принца си на коня бял,
създал ги за величие
неземно, всяка примадона да е,
единствена и неповторима на света!
Е ,така е - едно е да поискаш,
друго е да сториш,
а съвсем различно, е ти това