автор: mitkoeapostolov

В последните години често ми се случва да вървя по улицата сам. Това ми позволява да дочувам част от разговорите на обикновените хора - било по телефона, било на живо.


"Не ми приписа къщата, въпреки че го гледах две години и му сменях памперсите"
"Ще купувам къща в Неа Перамос и ще я давам под наем за лятото"
"Със сестра ми се делим и естествено тя ще вземе апартамента в града, а на мен ще оставят порутената къща на село"
"Пълен боклук да, на мен ми обеща да говори с кмета да ме вземе на работа, а после нищо не направи"
"Виж я каква е смотана и детето ? ходи винаги със сополи, няма ли кой да ? каже да си купи носни кърпи"
"Върти интриги със съседа, а аз го видях първа; тя знае това, но му прави мили очи само и само да ми направи мръсно"


Почти всички разговори са на една от две теми - имоти или интриги зад гърба на познат. Какво значи това за нас като народ?


Бедни сме. Не съумяваме да се издържаме финансово сами, а разчитаме на приходи от родители дори на зряла възраст. Мизерни сме - докато ходим облечени в Гучи и Прада, парите ни не са от законен проспериращ бизнес, а от нивите на прабаба и дядо, от бързи кредити или спонсорски отношения. Заробили сме се в имоти, най-често чужди такива, с които напразно опитваме да компенсираме разяждащото ни чувство на несигурност и несправедливост.


Страхливи интриганти сме. Не смеем да кажем какво мислим за човека в очите; предпочитаме да говорим зад гърба му за неговите недостатъци, докато никога не обсъждаме своите. Неспособни сме да спорим уважително без да се скараме или избием; затова предпочитаме да общуваме по трудни въпроси като пръдня в гащи - неприятно и подмолно, но скрито.


В последните няколко есета се изказвам критично за българския народ и неговите устои. Понякога имам тази склонност - виждам само недостатъците в един човек или едно общество и задълбавам в тях, включително в своите собствени. Това не значи че не виждам и хубавите неща - готовността на повечето хора да се притекат на помощ, дори и финансова, уважителното отношение, културните разговори, добре устроената административна система по някои въпроси.


Аз съм благодарен, че живея в тази държава, с този народ - с техните предимства и недостатъци. Не се гордея, че съм българин, не се и срамувам. Просто съм такъв и желая да говоря открито за аспектите, които ме правят такъв, за техните силни и слаби страни.


За финал на тази серия, в която обърнах огледалото към болното лице на нашата култура и общество, изпращам следното предупреждение - внимавайте какво говорите пред мен или когато ви подминавам по улицата, че кой знае как ще ви изтипосам после в някой нескопосан очерк.