автор: Liberator

- Готова съм... Да започваме!
Художникът изтръпна. Ева го изпреварваше винаги, с поне два хода напред!
- Амиии... дааа аз... И аз съм готов!
Христо беше перфектен професионалист. За броени секунди статива беше поставен на точното място. Боите, моливите, палитрата. Всичко! Неговият "оркестър" беше настроен! Появи се и пламъка в очите му - Онзи пламък, заради който моделките бяха готови да му подарят Съдбата си а и телата си дори!
Ева също не губеше и секунда. Поогледа се в огледалото. Червило, грим, съвсем малко руж... Глътка уиски. Пооправи косата си. И притихна. Сега Художникът трябваше да я "управлява". И двамата знаеха това. Но за него проблема не беше малък. Всичко с Ева се случваше извън стандартите. За него тя не беше просто модел. А какво??
Какво беше тя за него? Нямаше отговор.
Но все-пак трябваше да докаже професионализма си. Ева удържа на думата си. Негов ред беше. Да я материализира с цялата й аура върху платното. Трябваха му две секунди преди старта. Чу как тя каза тихо:
- Хайде капитане - потегляме ли?
Художникът не отговори. Четката сама направи първите линии върху платното. А погледът му продължаваше да натрупва такава енергия и излъчване - че нещо в Ева потрепна, сякаш чу небесните камбани, за които и поети и музиканти говореха в творбите си.
Небесните камбани!
Това я вдъхнови и тя придоби най-естественото си изражение. От смущението й не остана и следа.
А Художникът вече беше в друго измерение. Натрупваха се щрих след щрих, цвят след цвят. Ииии... Ева оживяваше! Платното се опитваше с всички сили да издържи на екстаза обзел и двамата...
Христо сякаш чу гласа му: "Пази ме, моля те! - аз ще показвам съня ти пред целия свят"!!!
- Да, да - отговори с мислите си Христо... И двамата трябва да издържим - носителче на Богинята. И двамата. Тя трябва да се хареса!
Нищо вече не беше реално в тази стая! Чаша. Жажда. Глътка питие. Цигара. Елегантно танцуване на Ева. Експлозия в очите на Художника - Транс в устните на Богинята.
Преглъщане - четка. Въздишка - четка. Дишане - гърдите се надигат - Щрих. Страст - погледа на Ева се превръща в изгаряща жарава. Хипноза!
Момичето махна блузката. Сутиена. Откриха се гърдите му! Художникът не трепва, не мига, не усеща влагата й.Той работи, работи, работи! Четката почти се запалва от напора на Христо. Ева позира така - сякаш цял живот го е правила... Дъх срещу дъх. Плам срещу плам... Пожар срещу пожар. Художник - срещу модел!. Конвулсии при Ева - финални тласъци при Христо. Финал. Финал... Финал!!!
- Като жива си на платното! - изкрещя Ицо в транс. Застина за няколко секунди. И пак се завърна в реалността... Ева!! Ева!!! Ела!
- Да... да - Ева витаеше в някакво друго пространство, но гласа на Художника я върна в действителността.
Плахо се приближи до статива. Срещу нея с неотразим чар я гледаше "новата" Ева - която Художникът сътвори с Божията помощ и вдъхновение. Секунда нега - и сълзите й закапаха едри, топли и солени.
Художникът изчезна. Излезе от тялото си и духа му полетя нейде из вселената. Щастието беше дошло на гости в този странен негов дом. А може би и любовта?? Кой знае??
И авторът на тези редове даже не знаеше. Той си наля малко водка с кола и се отпусна. Вече напълно спокоен.

Сънят се беше сбъднал!