автор: ina_krein

Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ранната утрин на Новата година още нямаше минувачи по улиците, но се усещаше надежда за по-добър живот във въздуха.
Слезе от автобуса премръзнал. Мина покрай площада, където от снощната фиеста се търкаляха бутилки, хартии, опаковки от чипсове и вафли. Служителите по чистота щяха да имат доста работа.
Застана срещу сцената. Можеше снощи да бъде тук и да танцува с Гергана. Градът не беше Париж, но беше прекрасен - без Лувъра, модни подиуми и изискани ястия; беше близък и топъл, с дъх на море. Дали беше щастлив, не знаеше още. Първите лъчи на слънцето го накараха да примижи. Почувства прегръдката на вятъра и шума на морето, което го поздравяваше. Сена не можеше да се мери с него. Усмихна се развеселен.
Усети вибрации на телефона и погледна екрана. Имаше ммс от Юлия. Сложи слушалките - любовна песен се разля като нежни целувки по тялото му. Красивата музика се плъзна сладко в душата му да укроти болката. Мелодията казваше – „обичам те”, „съжалявам”, „виновна съм”. Стоеше със затворени очи в магията на песента и безвремието. Не можеше да отрече, че я обича. Колко пъти го бе събуждала с мелодия, казваща онова, което не бе успяла с думи? Всеки път Юлия докосваше душата му и намираше път към сърцето му. Дори сега. Но изборът беше направен и нямаше връщане.
Алекс бе доволен, че Париж е далеч. Щеше да се справи с болката от раздялата. Правил го бе толкова пъти. От спомена не му стана по-добре. Не искаше да продължава повече така. Имаше нужда от семейство. Младият мъж свали слушалките. Трудно бе да признае, но може би в Юлия обичаше майката, която го бе пренебрегнала; илюзията, че тя ще се погрижи за всичко; че има някой, на когото разчита; че неговата любима е красива, богата, известна и мъжете му завиждат.
Вятърът се усмихна сънено, надникна в торбата с подаръци, която Алекс държеше, и забърза към крайбрежната улица да съобщи радостната новина на морето. Принцът се бе върнал - помъдрял, възмъжал. Ангелът седеше на едно дърво и наблюдаваше младия мъж. После погледна облаците в небето и полетя към морския бряг успокоен с разперени крила.
Без да знае защо, Алекс също пое в тази посока. Щеше да заобиколи, преди да се прибере. Прескочи бордюра на алеята и седна на същата скала, където бе скрит през нощта на убийството. Как се завъртя животът му след това! Сега пак беше сам и гледаше с копнеж морето. Вълните се увиваха около скалата, вятърът топеше пръсти в тях и решеше косите си. Ангелът летеше над водата, поглеждайки небето. Може би всички разбираха, че никоя раздяла не може да унищожи истинската любов.
Зеленоокият мъж примижа. Искаше спокойствие. Кога щеше да го намери? Когато откриеше себе си. Вгледа се в морската синева и дочу стъпки. Прибра краката си по-навътре и зачака. Те приближаваха, сякаш танцуваха танц. Прескочиха бордюра и крехка фигура на жена се намести от другата страна на скалата. Можеше да е някоя просякиня. Или тинейджърка, която не си е легнала след снощната фиеста. Алекс притаи дъх. В съзнанието му се появи образът на Гергана. И му стана топло в душата.
Жената запя. Топъл глас погали вълните, а сърцето му се препълни с обич. Позна я и поиска да я прегърне. Знаеше песента - бе слушал шоколадовата красавица да я пее в банята. Чудеше се как да ѝ се обади. Не искаше да я прекъсва или уплаши, но и да стои повече сам не желаеше. Прииска му се да отиде при нея и да споделят красотата на синевата в утрото.
На втория куплет и той запя. Гласовете им се смесиха в нежна хармония. Момичето за момент млъкна. Той показа крака си от скалата, после ръката и момичето отново запя. Алекс стисна пакета с подаръци и се примъкна към нея. Усмивката ѝ стопли душата му. Седна до нея и заедно довършиха песента. После се сгушиха един в друг. Мълчаха и гледаха отблясъците на морската вода. Тя нищо не го попита, той нищо не каза. Трябваше време, за да започнат разговора с думи. Сега бе достатъчно да споделят слънчевата тишина с мълчание.
Алекс погали гарвановите къдрици на Гергана и предложи простичко:
-Да се приберем у дома!
Всеки хвана по една дръжка на плика с подаръци и тръгнаха по главната улица. На един ъгъл момичето спря. Посочи празния магазин до светофара усмихнато.
-Платих наема за няколко месеца. Обадиха ми се на двайсет и седми декември сутринта. Исках да го видиш и тогава да реша окончателно. Имотът на Гела бе продаден точно преди празника. Мога да купя помещението и да направя ателие за дрехи и аксесоари „Морска нимфа”.
Момичето замълча. После нерешително добави:
- Всяка жена иска да е морска нимфа за малко поне. От деца мечтаем да сме принцеси, да срещнем принц и да заживеем щастливо. Исках да бъда морска нимфа; желаех да имам приказна рокля, цвете за ръка, а нямах нищо, когато трябваше да отида на бал.
- Не всяка жена може да си позволи бутикови дрехи – изказа на глас мислите си Алекс.
- Помислила съм и за това – отговори спокойно красавицата. – Ще дам шанс на талантливи момичета с усет за красивото чрез стипендии за обучение в специалност моден дизайн. Ще имат работа, свои пари и ще могат да си купуват сами красиви рокли.
-Звучи добре. Ала за постоянни стипендии трябват доста пари. А ти ги нямаш.
-Баща ми е бил доста богат човек.
Алекс повдигна вежди. Явно бе говорила с леля си, докато го е нямало.
-Според леля ми, адвокат Петрова, скоро ще разполагам с парите му, ако не се появят други наследници.
-Мисля, че няма начин да се появят – подсмихна се русият мъж.
-Защо мислиш така – изгледа го втренчено девойката.
-Защото познавам добре леля ти, адвокат Петрова.
Замълчаха. „Явно и тя му е била клиентка“, горчиво си помисли Гергана. „Явно ми върви да се влюбвам в богати жени“, кисело си помисли Алекс. Дълбока тревога, че бързото забогатяване на Гергана може да я превърне в Юлия, го смрази. „Не, тя е изстрадала прекалено много - успокои себе си русият мъж. – Няма да се подхлъзне.“
Стояха пред празното помещение на магазина. Бе просторно, на удобно възлово място. Имаше спирки на тролеи и автобуси до ъгъла. Локацията беше прекрасна.
- Добра интернет реклама ще доведе клиентки от близките градове и села – продължи да споделя въодушевено плановете си тя.
- Само клиентки ли? – уж сърдито се нацупи Алекс.
- Нямам опит с мъжката мода. Там ти си специалистът – констатира тя. – Мога да опитам, ако ми помогнеш. Бихме били добър екип.
- Да - засмя се той. - Ще подготвим каталог. Ако е нужно, ще идвам и ще помагам със съвети. Можем да предлагаме и безплатни консултации за социално слаби. От всяка колекция ще отделяме дрехи за абутуриенти от детски домове. А и Детският център е на десет минути с кола, колко му е да взема такси. Не бива да губиш мъжката част от клиентите – предложи им стил и им уший дреха, за която са мечтали.
- Мисля, че с теб съм съгласна този път - засмя се тя.
- Само този ли? – намигна ѝ Алекс.
- Засега - заключи, а после добави – Имам и друга идея.
-Намали темпото – предупреди я зеленоокият. – Парите са като наркотик.
-Установих го вече – сериозно обясни тя. – Затова искам да остана на земята и няма да задържа за себе си нищо от наследството на баща си.
-Трябва да имаш пари, ако нещо се случи – предупреди я Алекс.
-Ще имам – отговори спокойно Гергана. – Сама ще ги изработя.
-Значи имаш наистина супер идея.
-Да – отговори уклончиво тя. – Скоро ще споделя с теб. Да се прибираме.
Зоро и Зара ги посрещнаха с радостно махане на опашки. Играеха с гумени топчета и се гонеха като деца. Алекс остави пакета в коридора пред огледалото и замълча.
Гергана се приближи и го прегърна. Не миришеше на Юлия.
-Може ли да ти кажа какво се случи в Париж, след като се наспя? – попита тихо Алекс и я погледна в очите.
Тя го погали по бузата, а после нежно го целуна. По тялото му премина ток.
-И може ли да остана днес при теб? – попита той отново и целуна ръката ѝ.
Тя кимна. Алекс ѝ благодари мислено. Прегърна я и почувства светлина. Вече бе сигурен, че тя е неговата спасителна врата в морето. Онази част от сърцето му, която винаги щеше да му носи спокойствие и топлина. А страст? Въпросът увисна като маймунка на един клон на сърцето му и се изплези. Щеше да разбере и това постепенно.
Денят се точеше бавно. Лунният принц се събуди следобед. Гергана разговаряше с някого по телефона. Пожелаваха си за много години, после попита дали бебето вече пълзи и той разбра, че говори с Таня. Когато шоколадовата красавица влезе в стаята, мъжът ѝ подаде ръка и я накара да седне до него.
- Какво ще кажеш да свържем двата апартамента?
Тя изненадано го погледна, после плесна с ръце и се засмя.
- Живееш на долния етаж и ако пробием плочата в кухнята, добавим извита стълба и колони, може да си идваме на гости, без да излизаме. Горе ако направим спалните, долу ще оставим кабинетите и дневната. Долната тераса е подходяща да пускаме Зоро и Зара да се разхождат и да си играят, без да ни пречат. Така ще имаме възможност да подсигурим и детска стая горе и долу.
- Детска? - Гергана го гледаше с разширени от изненада очи.
- В Париж се сбогувах с Юлия – съобщи ѝ без увъртане Алекс.
- Но вие се обичате – погали лицето му тя, а и се искаше да го целува страстно.
- Само любов не е достатъчна – отговори ѝ той, – ако влиза във фатален бой с кариерата. Време е да се погрижа за себе си. Искам семейство – нещо, което Юлия не смее да ми предложи в България. Кариерата ѝ спечели битката с любовта окончателно.
- И сега какво ще правиш? – Гергана жадуваше да чуе отговора със страх.
- При нас няма да е така – усмихнато отговори той. – Моята и твоята кариера няма да пречат на чувствата ни, нали?
- Ти имаш чувства към мен? - тихо попита тя.
- Ако не се лъжа, с теб се обичаме отдавна - заяви той и я погледна питащо.
- Не се лъжеш – с пресъхнало гърло потвърди смуглата красавица.
- Мислих за нас в самолета – продължи Алекс. – Освен, че можем да свържем апартаментите, може и да се оженим, да имаме деца. Ще бъдем отговорни родители, ще им дадем щастие и топлина. Наистина можем да бъдем щастливи. Вярвам го и го искам.
- Аз те обичам и ти ме обичаш – опита се да го прекъсне Гергана. – А ако Юлия се върне и ти преложи същото – брак и деца?
- Децата и бракът са вредни за нейната кариера – отговори той. – Ще останем с нея приятели. Любовта е нежно цвете. Трябва да дадем шанс на нашето да разцъфти.
- Нека бъдем честни един към друг. Да не бързаме – изговори Гергана, а ѝ се искаше да го замъкне в спалнята.
-Обещавам – няма да те изоставя в трудни ситуации. Ще се грижа за теб и децата ни, ще ви бъда опора. Сексът не знам как ще се получи. Ала той ли прави двама души родители?
- Ще се получи – отговори решително тя. – Ще дам всичко от себе си.
- И аз – отговори усмихнато Алекс. – Но да не бързаме.
- Съгласна съм – пламнала от смущение, отговори тя. - Кариерата няма да ни попречи да бъдем добри родители – уверено отбеляза шоколадовата красавица.
- И аз мисля така - кимна Алекс. – Ще изчакаме да тръгне работата в Ателието, да оправим процедурата със стипендиите за ученици от Домовете. Ще намерим помощници за Центъра за работа с деца и тогава ще се оженим. Предстои и ремонт по апартаментите. Ако парите ни стигнат.
- Според леля Петрова баща ми е бил безсрамно богат – осведоми го тя.
- И Зевс ми остави доста – допълни Алекс. – А имам и спестени от предишната работа. Ще се справим, само да сме живи и здрави. А какъв е тайният ти проект?
- Параклис в морската градина. На мястото на убийството...
- Ще те разкрият – намръщи се мъжът. – И без това висят много въпроси около малкия Георги в медиите и полицията. Защо параклисът да не е наблизо? На поляната срещу блока, до голямото яворово дърво? Помисли го. Идеята не е заек да избяга.
И двамата се засмяха. Засмя се и вятърът, който ги слушаше, прилепил чело на прозореца. Засмя се и ангелът, сгушен в клоните на голямото яворово дърво. Той много искаше да си има къщичка точно тук. През лятото щеше да е прохладно, а зимата дървото щеше да топли белите му крила. Сякаш Гергана го чу и възкликна радостно:
-Параклис около яворовото дърво звучи повече от прекрасно.
Погледът ѝ внезапно потъмня. Вината, че бе убила човек, пак се върна.
-Ще струва луди пари, но баща ми има да плаща за греховете си. Аз също. Така ще бъде най-добре – параклисът ще бъде изграден около живия явор.
Алекс хвана ръцете ѝ и се вгледа в очите ѝ.
- Ти си смела и силна. Тогава постъпи правилно - спаси Георги. Ако имаше късмет, щеше да спасиш и сестрата на Таня. Това не е грях. Господ ще ти прости.
Гергана го прегърна и той смени темата за разговор.
- А моето предложение – попита нетърпеливо Алекс. – Да купувам ли пръстен?
Недоизказаният въпрос увисна като ленивец във въздуха.
- Ще го изберем заедно – притеснено отговори Гергана. – Когато бъдем готови.
- Не искаш да се обвързваме интимно още? – запита директно Алекс.
- Не веднага – отговори категорично тя. – Нека забравиш Юлия.
- Щом пуснем Ателието, ще поговорим отново – нежно я прегърна русокосият.
Шоколадовата красавица го докосна. Ароматът му бе възбуждащ и тя усети желание да го целуне. Погали косата му нежно и допря устни до бузата му. Брадата му бе набола и тя изпита желание да потърка своята буза в неговата. Усети как той трепна и я притисна плътно до себе си, но не я целуна. Само зарови глава в косата ѝ.
-Нямам нищо против това – отговори му тихо. – Имам ти пълно доверие.
Дните се изнизваха като мъниста на броеница. Алекс тичаше сутрин да организира дейностите в Детския център. Имаше доста кандидати за работа, а още повече платежоспособни клиенти. Но той не забрави своето обещание и остави безплатна група за майки като Таня, които не можеха да покрият таксата. Всичко вървеше добре. Дори вятърът все по-рядко минаваше да провери какво прави Алекс. Предпочиташе да се наслаждава на тичащата шоколадова красавица и после да споделя видяното с морската вода. След срещата с реката в Париж сега той прекарваше повече време на брега. Често галеше морската кожа с върховете на гъстите си коси и тогава морето издаваше галещи звуци като жена, която се разтапя под ласките на своя любим.
Следобедът преваляше и зеленоокият мъж бързаше към ателието на приятелката си. Там екип от работници работеше усилено. Гергана искаше преди Свети Валентин да пусне модели и аксесоари, да подготви откриването и да поднесе на първите клиенти незабравими изненади.
Още вчера Гретел се оплака от нахалното поведение на един от работниците, който непрекъснато ѝ досаждал.
-Ще поговоря след работа с него – обеща Хензел.
Сега бързаше и се надяваше да не се е случило нещо неприятно. Вятърът също нетърпеливо се оглеждаше за младия мъж на светофара. И той се притесняваше от аспирациите на работника към младата жена.
Зеленоокият завари Гергана нервно да връзва панделки на една колона, а въпросният работник се бе надвесил над нея и ѝ досаждаше. Ангелът тревожно се оглеждаше. Този досадник беше опасен, затова се зарадва, щом видя Алекс да идва.
- Може ли да поговорим като мъже – принцът дръпна нахалника за рамото.
- Я се разкарай! – озъби се другият мъж. – Това ще е мойта мадама. А ти все ми е тая кой си.
- Аз съм нейният бъдещ съпруг и ти казвам да я оставиш на мира веднага – изсъска срещу него Алекс.
- Така ли? И какво ще направиш? – предизвика го здравенякът. – Ще се обадиш в полицията?
Хензел не отговори. Завъртя се и просна мъжа на земята с точен удар на дясната ръка. Никой не го очакваше. Гергана изплашено изпищя. Насъбраха се работници.
Алекс спокойно се обърна към отговорника на строителната бригада.
-Това е последният ви ден на обекта. Щом не можете да си контролирате кадрите, няма да работите за мен и моята съпруга.
Мъжете си тръгнаха недоволни, а русокосият мъж я прегърна през раменете:
- Няма да се наложи повече да се защитаваш сама или да търпиш някой да ти досажда против твоите желания.
Гергана стисна ръката му, а после силно го прегърна. Знаеше, че винаги ще бъде така. От осъзнатата обич ѝ се доплака, но Алекс обърна лицето ѝ към своето и нежно я целуна по челото. Усети нейното трепване и я стисна в прегръдките си.
Случката с работника се разнесе из строителните среди и следващият екип, който наеха, много внимаваше как се обръща към Гергана. Сроковете щяха да бъдат спазени. Откриването беше насрочено. Но имаше проблем с количеството модели за премиерата.
Вечерта Алекс и Гергана лежаха пред телевизора и хрупаха пуканки. Вятърът гледаше телевизия през прозореца и клатеше в такт с песента краката си. Внезапно Гергана спря телевизора и погледна Алекс умоляващо.
-Ако не ми помогнеш за моделите, няма да се справя. Имам идеи, но не са достатъчни. Ти и Юлия сте били на модно дефиле в Париж скоро, все са ти останали някакви спомени.
Алекс се засмя и лапна две пуканки наведнъж:
- Аз гледах повече Юлия, но ще се опитам нещичко да си спомня.
- И друг проблем има - вметна измъчено тя. – Нямам достатъчно манекени.
- Нали се сещаш - засмя се Алекс, - че не мога да дефилирам с рокля. Иначе бързо ще ми излезе късмет, който не искам.
- Само няколко мъжки тоалета, които ще вмъкна в началото, средата и края – умолително го погледна тя.
- Дадено – съгласи се той. – Но искам лично да ги избера.
- Съгласна – засмя се Гергана. – Започваме ли да рисуваме?
Той остави пуканките и грабна молива. Вятърът разбра, че тази вечер няма повече да има музика и се плъзна покрай дърветата, отивайки при своята любов на брега. Морето го очакваше нетърпеливо жадно.
Когато утрото и вятърът закусваха палачинки с шоколадов крем, пердето на прозореца разцъфтя и през целувките на слънчевата светлина видяха двамата млади да спят на пода прегърнати, а върху спалнята да се търкалят като хартиена планина причудливи, но стилни модели, които скоро щяха да запленят мъжката и женска публика, дошла на откриването на Ателието.
Денят настъпи. Поканите бяха изпратени, гостите пристигнаха. Фирмата за кетъринг вършеше своята работа безупречно. Помещението бе украсено с ленти, наподобяващи панделки, които завършваха с цветя в основата на всяка колона. Каталозите се раздаваха безплатно и Алекс не пропусна да покани майките от Детския център, които пък доведоха свои приятелки. Успя да се свърже с телевизионни журналистки и репортерки от радиото. Гергана заслужаваше успешен старт. Бе се борила, бе се променила, бе насочила към светлина не само своята, но и неговата съдба. Бе възкресила душата му с любов. Заслужаваше най-доброто.
Естествено, поканиха и вятъра. Той си играеше с балоните при входа на ателието и не пропускаше да нацелува нослетата на красивите дами, от което те се мръщеха, а той изпитваше наслада. Морето ревнуваше, но знаеше, че вечерта той ще се върне на брега и ще целува само неговите вълни. А ангелът се люлееше в клоните на големия явор и гледаше с умиление работниците, които вдигаха вече паркалиса.
В навечерието на Свети Валентин хората имаха нужда да се усетят обичани. Бяха готови да платят, за да направят щастливи избранниците на влюбените си сърца. Роклите от естествена коприна пленяваха с изчистена линия и ръчно рисувани орнаменти по ръкавите. Идеята беше на Алекс, някога се бе занимавал с такъв тип техника. Сега ръката не го слушаше добре, но Гергана бързо разбра идеята и превърна дрехите в модни бисери.
Изкушението да стъпи на подиума не подмина и девойката. Тя излезе в дълга официална рокля и обра овациите на публиката. А Алекс беше зашеметяващ в тоалета от сива и златна коприна; в пиратска риза, на която се отразяваше като в огледало неговата опасна красота.
До празника щяха да се продадат повечето тоалети. Началото беше като ракетен старт, трябваха обаче огромни усилия, за да задържат нивото, с което започнаха.
Вечерта се прибраха уморени и Гергана първа влезе в банята. Излезе и попиваше капки вода от своята кожа, когато видя, че Алекс стои с обувките в коридора.
- Какво се е случило? – приближи се тя и го прегърна.
- Юлия не се обади да те поздрави – разочарован изрече той, но смуглата красавица го целуна в ъглите на устните и прокара ръка по гърба му.
Алекс изтръпна. Желанието го връхлетя и я целуна страстно. Усети нейното трепване. Вдигна я на ръце и я пренесе през прага на спалнята като булка.
-Ако ще казваш не, вече е късно – прошепна той.
След няколко часа лежаха прегърнати с преплетени ръце.
-Разкажи ми измислена приказка – помоли тихо той.
Тя инстинктивно усети, че това е ритуал, който са правили с Юлия. Не бе нито случайна, нито плитка връзката между зеленоокия мъж и зрялата червенокоса жена.
Запали нощната лампа и започна да разказва приказка за звезда и красив облак. Скоро усети неговото спокойно дишане. Заслуша се във вятъра, който разказваше приказката на дърветата и облаците. Изпита парещо желание да разказва приказки и на децата си. Представи си ги светлокоси като Алекс и тъмнооки като нея.
Погледна спящия красавец до себе си, прокара ръка по косата му и линията на устните му. Щеше да го целува постоянно. Да докосва с устни кадифено-меката му кожа и да усеща допира ѝ до своята. Леко се засмя. Денят на пролетта беше след месец и половина и тя знаеше вече какъв ще бъде за него подаръкът.
Стори ѝ се, че вятърът отвън се засмя и одобри идеята. Ангелът също се усмихна, а иконата събра в сърцето си обич и милост, за да се случи чудото на зачатието.
Шоколадовата красавица затвори очи и сънят пристигна с копринени устни.
Видя се в градина от разцъфнали цветя. Вървеше в бяла рокля, а на няколко крачки я чакаше Алекс. Целуна я и устните му разтопиха сладко кожата ѝ. Ръцете му се плъзнаха по гърба ѝ и тя се притисна към него. Целувката му докосна всичко, което я болеше от миналото и го превърна в звезди и лунна светлина. Облаците в небето имаха лица на деца, а ангелът като диригент размахваше перо и те пееха усмихнати.
Бъдещето щеше да бъде сложно, но тя притежаваше сила, а морето вече докосваше със своята спасителна врата брега на душата ѝ.
Телефонът иззвъня. Гергана погледна инстинктивно часовника. Непознат номер. Поколеба се, но вдигна.
-Знам всичко – заяви ледено на английски мъжки глас с гръцки акцент. – Още утре ще дам показания в полицията и ти ще изгниеш в затвора, кучко!
Девойката занемя. Алекс, който се беше събудил, бе блед като платно. Злото се завръщаше отново. Но кой, по дяволите, знаеше какво се бе случило тогава?
-Дай телефона – с равен глас заяви той на момичето.
Разгледа номера. Една мисъл притича през главата му, но той я отхвърли. Не беше възможно. Обаждането беше от Гърция - точно там в момента Юлия имаше концерт.
-Какво ще правим? – запита Морската нимфа без дъх. – Беше прекалено хубаво, за да остане така завинаги.
-Имам подозрения, но не съм сигурен. Трябва да помисля малко – отговори той и излезе от стаята.
Гергана усети, че ѝ се гади. Трябваше да е много глупава, за да мисли, че ще живее щастливо, след като бе убила човек. „Не човек, а насилник!“, крещеше съзнанието ѝ. Само че законите щяха да я съдят като за човек. И щом усетеха, че има пари, щяха да я разкъсат. И нямаше да остане нищо от Детския център, от идеята ѝ за стипендии за деца от Домове, нито щеше да довърши параклиса. Дали някой я беше видял? Тогава защо бе мълчал досега? И какво правеше в Гърция? Главата ѝ пулсираше от болка и тя се прекръсти.
Вратата се отвори и Алекс влезе. Прегърна я и я обърна към себе си.
-Знам кой е. Трябва да замина веднага, за да оправя нещата.
Тя го погледна изумено. Докога щеше да крие от нея своите тайни?
-Нищо не мога да ти кажа сега, но ми имай доверие. Всичко ще бъде наред. Никой няма да се обади в полицията и да те прати в затвора. Аз ще разреша проблема.
Гергана не разбираше нищо. Сърцето ѝ биеше в гърлото. Искаше да зададе хиляди въпроси, ала нямаше сили.
-Обичам те – целуна я горещо Алекс – и ще направя нужното, за да те защитя. Имай ми доверие, движи нещата по проектите с адвокат Петрова и не се бой. Ще се върна, при теб скоро. И ще вдигнем сватба като в приказките.
-Страхувам се – с побелели устни прошепна Гергана.
-И аз се страхувам – отговори Алекс. – Но знам как да реша проблема. Когато се върна, ще ти разкажа. Имам молба към теб – не казвай за обаждането на леля си. Аз ще се справя.
-Как? – трепереща, го прегърна тя. – Кой знае за мен?
-Някой, с когото знам как да се справя. Бъди спокойна.
-А ако не пристигнеш навреме? – не успя да спре уплахата си девойката.
-Ще пристигна. Току-що говорих с мъжа, който ти е звъннал. Това е поръчка от друг човек, когото познавам.
Гергана го гледаше ужасена. Сякаш го виждаше за пръв път.
-Довери ми се – още веднъж заяви Алекс и я целуна страстно. – Знам какво правя.
Облече се бързо, взе част от парите, останали от Зевс, и тръгна, без да се обръща.
Гергана остана сама. Богородица бе затворила очи, а ангелът разпери криле и отлетя към Северна Гърция. Вятърът развя коси и пое към летището. Този път не можеше да помогне. Но трябваше да е там, да бъде сигурен, че зеленоокият мъж ще се върне жив и здрав у дома. Само ангелът имаше силата да направи чудото на спасението. Но това можеше да го унищожи. Дали щяха да получат помощ от още някого?
Морето мълчеше и търсеше пътя към нишката на тайната. Ангелът отлетя натам.