Родино моя, продават те
харвардски мекерета,
джендъри от Вашингтон,
от Брюксел и Париж.
Разреждат братска кръв
от близо и далече –
за да не би да заговори.
Където Патриарх Евтимий
е станал просто „попа”.
Най-висшият ни пълководец
издига зидове с бодлива тел
и гледа предано в очите
поредния ни господар.
Родино моя, няма кой
да пожали бедните ти хора,
онези, дето кравите пасат,
орат земя и сеят хляба.
Родино моя, няма кой
във кобен час да те запази.
Войниците ни са чиновници
и спазват работно си време.
И ако ги призове тръбата,
в окопите да влязат
ще трябва да им се заплаща.
За скрап продадена
е вече Ботевата сабя.
Остригани ченгета охраняват
не майките с децата,
а златните синджири.
Родино бедна, днес
няма дори кой да ти напише
едно копривщенско писмо.





