автор: mitkoeapostolov

В последното издание на Панорама гостуваха създателите на сдружение "Българска история". Основната тема, която обсъждаха с водещия Бойко Василев беше дали българският национален празник трябва да е трети март на фона на русофилските и русофобските настроения в страната. След предаването си зададох въпроса - коя за мен е датата, която позволява на целия български народ - мъже, жени, деца, малцинства - да празнува заедно?


Дали е 3 март, подписването на мирния договор между Руската и Османската империи, който създава санстефанска България? Дата, която директно противопоставя мнозинството на малцинството в родината ни. Дата извоювана от друга държава, пък било то и с българско участие.


Дали е 6 септември, обединението на Източна Румелия и Княжество България, стъпка към санстефанския идеал? Дата, която отново противопоставя мнозинството на малцинството, но поне е извоювана изцяло от българския народ.


Дали е 22 септември, независимостта на България от Османската империя? Отново дата, която противопоставя мнозинството на малцинството и отново извоювана предимно със собствени сили.


Дали е 1 ноември, денят на будителите? Дата, която пак противопоставя мнозинството на малцинството и е с български корени.


Дали е някой голям религиозен празник като Гергьовден, Димитровден, Ивановден, Голяма и Малка Богородица? Дати, които отново биха противопоставяли мнозинството на малцинството и които нямат много общо с конкретиката на българската история.


А защо не нова дата? Нали желаем да сме европейци - в държавата ни да цари равенство на закона за всички, без значение от пол, религия, етнос, сексуална ориентация? Дата, на която всеки българин - мъж, жена, дете, християнин, мюсюлманин, атеист, от български, ромски, турски, смесен произход, хетеро/хомо/би/транс+ сексуален да може да се чувства като част от този народ, да се бори за целите му и да спазва законите му. Дата, несвързана с минали успехи и травми, а символизираща настъпването на една зряла и осъзната демокрация, изживяна и създадена от самите български граждани за пръв път в тяхната история.


Едва ли. Много е сложно и плашещо. А и не се показва черно на бяло кого да мразиш и кого да обичаш. Но пък ако има такава обединяваща дата, то защо това да не е денят на одобрението ни за присъединяване към Европейския съюз - 25 април?


Каквото и решение да се вземе, то трябва да е подкрепено от целия български народ. Всяка от изброените дати има своите предимства и недостатъци. Ако се спрем на ден, който принизява или изключва част от българското общество, то дългосрочно последиците от това могат да бъдат граждански брожения. Хубавото ще бъде, че ще има силно обединяващото чувство на историческата травма. Ако изберем нова, неутрална и обединяваща дата, всеки ще може да я празнува и да се чувства като част от българската нация. Недостатъците са, че ще трябва да се изправим срещу собствените си предразсъдъци за това какво значи да си българин и ще трябва да включим в тази категория и хора, които засега май не ни се иска.