автор: Liberator

Снежи беше едно момиче от народа. В нея имаше приятно равновесие, което не беше присъщо на хората на творчеството. Умееше да се погледне отстрани, да си види недостатъците и дори можеше да се бори с тях.
Тази си борбеност държеше на една случайно прочетена книга описваща харизмата на Адолф Хитлер. Странен избор за момиче нали?? Тази книга й беше останала от бившата й половинка, с която живя три години на семейни начала. Разделиха се не заради постоянното кръшкане на приятеля й - а заради лъжите, които той обичаше.
Ако имаше нещо, което Снежи да мрази на този свят - това бяха лъжите! Иначе сърчицето й беше толкова топличко - че и изневяра би простила. Смяташе, че полигамността е част от устройството на света и конкретно - компонент на човешката същност. Жизнения й опит не я срещна никога с моногамни индивиди. За нея извода беше фиксиран и категоричен.

Социума е полигамен!

От книгата за Хитлер, разбра, че волята може да доминира над обстоятелствата и дори да променя действителността.
Това бе твърде много за нейната сладка главица... но о! - чудо.Тя си извлече нещичко от тази абстракция. В природата оцелява само по-силния и по-адаптивния. Както и в социума. Някак си разбра какво й "казва" Фюрера!
Работата в "Баронесата" и носеше повече емоционално задоволяване отколкото материално. Но ето и още една специфичност на Снежи - тя не беше материалистка. Това не се вързваше с понятието "жена" - но беше факт.
Снежи се интересуваше от няколко неща. Да получи доверие, да не и развалят настроението и да си "блейка" сладко в "Баронесата", когато няма клиенти. А то - такива и нямаше. Какъв "клиент" беше майстор-художника?? Та той за две години не беше си платил дори и едно кафе... Но Снежи си беше Снежи. Странно цвете на природата - възприело няколко от идеите на Хитлер!!!
Когато обаче в капанчето се появи шейсетгодишния мъж - в нея прозвуча някаква нова струна. Беше съвпадение с "новото начало" - прилагането на диетата за отслабване. Този доста по-възрастен от нея господин странно я привличаше. Не можеше да каже защо. Тя сама се определяше пред приятелките си като "леко фригидничка" - и сякаш се кефеше на тази си особеност. Но този човек... в него имаше нещо особено. Беше виждала какви ли не клиенти - но такъв модел - никога. Той говореше тихо - но сякаш вярваше фанатично в това, за което говори.
Когато си тръгна в онази мъглява утрин - когато се появи и красивата Ева - той й остави доста голям бакшиш и окото му не трепна - когато тя не искаше да го приеме. Просто й каза: Пак ще дойда. Тук има някаква енергия, която ми допада...
"Енергия??" Питаше се тя в мислите си. "Освен мен - тук няма друго... " си мислеше и май не беше далеч от истината. След два дена - той отново се появи - пак с пакет вестници и някакви книги.
- Ооо - радвам се да Ви видя!
- И аз - каза читателят на новини.
- А чели ли сте нещо за Хитлер - каза нещо от нейната същност - но не беше самата тя...Даже се стресна: "Аз ли зададох този въпрос??" Мълчанието на мъжа й се видя дълго като опашка на опасна комета...