автор: snejenbor

Какво ли да правя с вас? Тези спомени ме разкъсват
объркват паметта ми ...за малко да ме довършат.
Ръката ми още гори от твоето ръкостискане.
Един проникновен поглед...едно мигновенно докосване....
но някак изхвръкнах към облака...Аха успя изпързаля ме.
Ти беше моята муза....измънка полуоткровенно
зная че ръси лъжите си ей тъй мигновенно...но замълчах.
Стана безпътно и пусто .Луната полуококорена.
Две сенки отчайващо чужди ...вратата отдавна затворена....
но лъч светлина пронизващ... чертаеше път за нататък.