автор: snejenbor

Всичко отлита превърнато в спомен.
Живее по дълго ако е сложен
там в ляво. Все мига някаква лампичка
свети изплува детството в рокличка.
Туптящо минаващо като филм.. като лента
и често понякога спира момента.
Полето уханно бягащо конче
букетът за мама цъфтящото клонче.
И стъпките следва все някой друг.
Мигът си отлита не спира до тук.