автор: se4ivotonasekirata

Тясно ми е. Смести се малко. На всичко отгоре и миришеш на едно такова сладникаво кисело. Аз поне се пеня, ти и това не можеш, но нали си чуждо. То чуждото винаги е било и е на почит в тази държава. Някои казват, че не е държава и май не грешат.
Преди време имаше там един, който правеше всичко на сапун и сега някои си спомнят за него с особен вид болка. За нас сапуните е важно да миришем, но не като тебе толкова тежко. Харесват ни по миризмата, миришат и после решават дали да ни купят или не, а по късно...олеле обринах се от този да речем турски сапун. Не че от вас братя и сестри -български сапуни, няма такива, които карат народа да го сърби. Хи! Точната дума е сърби. Българите винаги се намира кой да ги почеше и то така, че цели поколения да помнят. Въртеше се малкото българско сапунче и се мъчеше да заеме прилично място на витрината до големите марки сапуни -менте. Но не ставаше, не можеше да се мери с тях. За тях хората даваха повече пари, купуваха ги повече. Аромчо се чудеше на наивността на българите. Нима не виждаха, че само опаковката е различна, иначе всичките те са направени от еднакво фалшив материал, както се изрази един купувач преди седмица и направи голям скандал в магазина. Чак пък трайност, важното е да мирише и да се пени. Нима не е така и при хората? Не искаше да мисли, не му се отдаваше пък и нямаше смисъл, след като животът му беше толкова кратък ако имаше нещастието да бъде купен. Той предпочиташе да се мъдри на витрината и да си я кара така само за реклама. Но къде ти, кой ще го остави нищо, че грамажът му бе нищожен. Заспа поредният си дълъг и дълбок сън. Събуди го крясъка на управителката на магазина. Така и не усети как една ръка се протегна и го взе. Хвърли го в един кашон и го затрупа с куп отпадъци. Беше му изтекъл срока. Живя докрай, беше видял много и сега трябваше да лежи в кашона с боклуците затрупан, забравен...Дори буквите на опаковката му бяха поизбелели. Не усещаше миризмата си. Не беше сигурен, че може и да се пени вече. Задушаваше се в собствената си опаковка и от всичкия боклук в кашона. Колко е стоял там не помни, но усети че е сапун, когато се видя на свобода в запенената вода...в тоалетната. Беше щастлив. Така се стопи. Остана само опаковката му да плува отгоре...

автор Анита Христова Трифонова