автор: GregoryGrey

Както ходех забързан, изведнъж сред паважа
малък блясък се мярна, сякаш идва да каже:
"Погледни ме, почакай, поспри се за малко!
Може би ще отминеш, а за мен ще е жалко!"

Спрях, погледнах и ето - малка дребна монетка
(знам, че някои даже не я смятат за сметка)
на земята кротко се беше сгушѝла,
с надеждата сякаш се беше простила,

че някой отново в ръка ще я вземе
и тя по реда си пак ще поеме.
А беше лъскава, нова и чиста,
подобна на малка звездица лъчиста…

Наведох се, взех я и пуснах я в джоба
при други монети. Навярно на воля
сега си говорят къде са били те
и си споделят взаимно мечтите.