автор: Liberator

Ако имаше нещо брилянтно подредено в ателието на Художника - то това бяха касетките и дисковете му с музика. Поставил ги беше в специално украсени кутии от обувки, с неизвестен произход - но боядисани в разноцветности и всеки диск или касетка бяха старателно надписани.
С лекота откри кутията на която пишеше с едри букви The Beatles и извади необходимата касетка. Най-често предпочиташе касетките, защото лентата определено звучеше по-добре от компактдисковете. Постави касетката в комбинирания плеър, който "въртеше" дори и минидискове, които даваха много добър звук - защото съчетаваха магнитното записване като лентата и чистотата на звука на CD-тата. Но струваха скъпо. И само музиканти ползваха този вид носител, защото минидисковете никога не "прескачаха". Натисна

Play...

И на фона на тишината в ателието, умоляващия глас на Пол започна:
Hey Jude, dont make it bad Take a sad song and make it better...
Художникът се приближи до диванчето и подаде двете си ръце към Ева, за да и помогне да се изправи, по този най-приятен начин.
Тя прие ръцете му - и на мига се оказа нежно прегърната и танца започна. Картината беше достойна за филмиране. Само дето нямаше кой да снима...
Странен изобретател трябва да е бил този човек, който е измислил танцуването. Ами това си е живо прегръщане и натискане! Преди колко ли години този създател, с порочна мисъл, е успял да "внедри" танцуването като неизменен ритуал?? Казва ли ти някой? Сигурно е едно. Всички народи с наслада са приели тази форма на сближаване. Прегръщаш дамата - и дори усещаш нежната пулсация на триъгълничето й под роклята... Така се получи и този път.
Художникът инстинктивно притисна Ева повече отколкото позволява етикета - но тя не каза нищо. Само го погледна право в очите и светът изчезна за него.
Маккартни продължаваше ли и продължаваше да разказва как да се направи една песен по-добра - а накратко казано, начинът бе един - да я "прекараш" през сърцето си! Това се отнасяше и за всички области на живота. Ако искаш нещо да се получи добре - непременно го накарай да премине през сърцето ти. Ева спря танца за момент и каза:
- Моля те, подай ми чашата...
-Заповядай!
Глътката топлина се разля по кръвта й. Христо също пийна от златистата течност повече за кураж, а не защото му се пиеше толкова... Песента беше дълга и танцът продължи. Ева женствено наклони главата си към рамото на майстора. Той усети как тя намери опорна точка и този жест на красавицата го хвърли в еуфория. Тя сякаш се унасяше на рамото му. Но нееее... това беше
Отдаване. Доверяване. Сънуване. Магия. Очакване. Копнеж. Фантазия. Полет. Надежда!
И двамата седнаха едновременно. Усетиха, че трябва глътка релакс от натрупаната и силно сгъстена нежност, която бе започнала да превзема същностите им. Христо запали и подаде пакета към Ева.
- Аз не пуша, но ще запаля за компания.
Настъпи мълчание. Отпиха от уискито пушеха и сякаш бяха под хипноза. Не искаха този миг да премине ей-така, набързо. Искаха да го запазят, да го разтеглят до невъзможност. Да му се наслаждават до плюс безкрайност. Докато душите им се опознаваха по техен си начин - някакъв си собствен код. Те всъщност щяха безгласно да си преценят: Съвместими или несъвместими.
Ако се съдеше по израженията и на двамата - отговорът беше от ясен по-ясен. Не само съвместими - ами направо се сляха в едно. Но това още не им беше известно. Само душите си знаеха това. И се разбраха да си мълчат!
- Христо - а как точно протича едно рисуване на модел? Какво се иска от мен? Ориентирай ме, моля те. ..
- Амиии - съвем не е сложно. Заемаш различни пози - а аз те гледам и те рисувам. Нещо подобно на правене на снимка, но разбира се това е относително казано - просто за да добиеш представа. Снимка, която продължава дълго. И на платното оживява.
- А колко време продължава това?? - въпросът на Ева прониза сърцето на майстора.
- Хмммм, ами... как да кажа... Различно е. Това не може да се измери като на аптекарски везни или да се изчисли. Но пък може да се продължи и на следващия ден, да кажем - или пък на по-следващия. Никога не става само на един сеанс.
- Разбирам. Днес мога да отделя два часа. Какво точно ще ми рисуваш днес? - Каза Ева с весел и игриво-закачлив тон и се усмихна така, че на Христо сърцето му направо спря.
- Даааа. Интересен въпрос. Аз, аз - ами аз се вдъхновявам на момента. Ще те погледам и ще реша. А и ...хммм - трябва да се разберем за хонорара ти, сама разбираш, че това трябва да се знае предварително. Това е деликатен момент хммм, нали?
- Не искам хонорар - отсече твърдо Ева - а художникът отново онемя. Ще нарисуваш две картини - едната за мен - а втората за теб. Искам да си я имам в квартирата на избрано от мен място. И искам да е голяма.
- Аааа, еееее... това... ами... да, да - така ще направим. Наистина е добра идея - напълно съм съгласен.
- Тогава искам още един танц - и докато танцуваме - ще се пускам от време на време от теб и ще се завъртам. А ти се вдъхновявай и мисли как да ме прехвърлиш на платното си!
Ева прихна да се смеее и Христо също и стана много отпускащо това и за двамата - ледовете бяха разтопени. Предстоеше най-важното, но те и двамата чувстваха, че трябва да удължат максимално това очакване. Защото магията беше точно в това в - очакването!
- Искам сега Oh! Darling - отново в изпълнение на Бийтълс!
- Нямаш проблем - отвърна специалиста по моделките и веднага намери касетата с тази песен.

"Плей!"

и песента звукна! Превъзходното изпълнение на Пол изпълни пространството.
Пол записва тази песен по доста нестандартен начин. Отначало я пробва с "чист" глас - но после отива рано сутрин сам в студиото, за да използва неизбежната сутрешна дрезгавина на гласа.
Освен това поставя и условие на тон-режисьора, да му изнесе тонколоните пред него и да записва без слушалките. Този метод се практикува само на живо - и никога в студио, защото влизат шумове а и се появяват "отражения" все едно наблюдател вижда размножения си лик - във феномена на огледалата. С две думи - напълно неприложима идея за студиен запис. Но това е Маккартни - и няма тон режисьор в света, който да посмее да му откаже нещо. Песента се получава феноменално красива. И едва ли някой може да я изпее както Пол. Дори и той самия към момента...