автор: Bademka

От нищото започна -
сред лед и забрани,
сред ноти без точка,
сред рими от рани.

Там времето спира
във нашите фрази.
Листът не умира -
той датите пази.

Ноти пишеш ти,
а аз пък пиша думи,
но в тъмното стои
ред от код и суми.

Една луна ни грее,
два свята ни делят.
С невидимо мастило
душите ни летят.

Твоят звук ме търси
и пробива леда ни.
а твоите ноти
са в моите длани...

Ти почваш да свириш,
аз ставам мастило -
така е красиво
и толкова мило.