автор: se4ivotonasekirata

Пълзят сенки.
Мразовита зима.
Клон натежал от сняг му кима.
Вятър фучи зловещо,
на душата е болно и тежко!

За последен път поглежда
към небето и се вглежда
във една звездичка мила,
скрила се зад облак, сила
дава му, закрила.
Левски не умира!
Ръце протяга към небето.
Сбогом живот! Сърцето
не може вече туй да трае,
смъртта пристъпва и вещае
тежки дни на тоз народ
избрал примирение, хомот!
Пълзят сенки.
Мразовита зима.
Клон натежал от сняг му кима.
А другото е грозна гледка-
бесило черно, срам и…сметка.

Ден във който всички птици плачат,
ден във който всички майки български потъват
в черно със надежда към небето взор отправили,
миналото на герои наши не забравили!

За тебе Левски плачат днес очите ми!
За тебе Левски ронят се сълзите ми!
За тебе моето сърце прескача!
За тебе взирам се сама във здрача!
За тебе Левски пея моите песни!
За тебе Левски в стихове чудесни
възпявам теб и светлото ти дело,
лъвът и твоето сърце смело!
За тебе Левски тъжна и печална
обръщам поглед назад и копнея
да те срещна някъде, страдална
оставам си за теб, тъжа, милея!
Няма вече знам такъв да се роди,
няма, туй и турците го казват,
няма, знам, но мене ме боли,
кои на внуци си за него ще разказват?
Апостолът днес свети на небето,
заканва се със пръст от висинето
на земните, продажните чеда
поставили народа ни в беда!
Искам, много искам да възкръсне,
искри, надежда да разпръсне,
да стопли българско сърце,
сила, кураж да ни даде!

В очите сини болката прозира,
силна воля, буден ум и непреклонност
напират в израза на тоз герой
предаден от един...копой !
Губи себе си...го каза,
от народа си не се отказа,
до последно вярваше в борбата,
истината, свободата!
Кажи, Апостоле, кажи,
гениален политик си ти,
как мога да се примиря
със болката и със смъртта,
която рано те отне
и с тези наши врагове?!
Неща страшни ще ти кажа,
каква у нас е ще разкажа.
Ний сме в тайна окупация,
нечия сме корпорация-
икономически убийци
и джагали кръвопийци!
Разни фондове и господари,
олигархия, и говедари,
софийската вода е френска,
а сириецът с кръв немска.
Превземат ни с дълг, не с меч,
за тях животни сме, дивеч,
референдум, демокрация,
това е шоу, агитация!
Наричат ни народа прост,
а все някой ни е гост,
българинът се раздава,
пере пари, краде ,продава....
Срамувам се, а знам че си
около нас и как търпи
душата твоя преродена
агонията на тоз народ, ще взема
Желанието ти не уважиха,
къде погребаха те, натъжиха
мен и български народ
Аспарухов славен род!
И в тоз дъждовен, мрачен ден,
всели се в нашите души, във мен!

ПОКЛОН!
автор Анита Христова Трифонова