автор: se4ivotonasekirata

Той стоеше изправен, пушеше и се взираше в далечината. Там, зад хълма е южната ни граница, там живеят неговите хора. Но той трябваше, писано му е да живее тук, в България. Гърлото му съхнеше, сълзите напираха, но се държеше.
Трябваше да издържи заради своето слънчице, заради своето красиво момиченце - смисълът на живота му. Всичко друго отдавна се срути, пропадна. И сега стои и чака бившата си съпруга, майката на детето, да благоволи до дойде и да му донесе поредната сума пари, алкохол...Друго тя не можеше да му даде. Тя беше стигнала върха и дъното! Не вярваше, че тези две неща може да са тъй еднакви и едновременно достижими. Как той- добрата душа, допусна да зависи от нея, да остане без пукнат грош и да чака подаянията ѝ, съжалението ѝ. Той, който беше по-добрият, и то във всичко. Тя не изглеждаше такова момиче, когато му я доведоха и безпорно имаше талант, и то най-вече на жена желаa! И тя като него не беше българка, но беше друга - упорита, напориста, дори нахална. Знаеше какво иска и как да го получи. Той се молеше дано дъщеря им е взела нейния характер, но тайно се надяваше да не е точно така. Не му се искаше момиченцето му да има нейната съдба. А тя тикаше детето нататък...Съжаляваше я, когато му я доведоха и направо го ожениха за нея, а сега навярно тя него съжалява.
Цигарите свършваха, парите също. Той се изчерпваше, усещаше, че няма вече в него онези сили, няма музата, няма желанието да създава, да твори. Тази жена го уби всячески. Тя беше за него всичко, тя го вдъхновяваше, с нея постигна и слава, и пари. Но един ден всичко пропадна. Срути се! Тя просто желаеше много и още, и още, ламтеше за слава, пари, красота. Убиваше всички мъже около себе си, обираше ги, а него като мъж го беше забравила отдавна! Това му тежеше, не намираше обяснение защо тя така постъпи с него, защо излезе непризнателна. Не само той, всички казваха и казват, че той я направи това, което е тя сега, той ѝ даде слава, пари, дори и неговите. Тя не спираше да иска и да се оплаква, каква беше тази нейна лакомия и мания за величие! Да имаше как дори да не остарява, да е цял живот най-красивата и най-талантливата...Това беше болестно състояние и той го знаеше, знаеше, че психически отдавна е изперкала, самовлюбена в себе си. Правеше всичко, за да има в изобилие проклетите пари и ги имаше, продаде душата си на дявола. Занимаваше се с мръсни, оракулски неща и интригантства, не се срамуваше от дъщеря си. Каква жена-силна, властна, опасна, но и ужасна! Къде гледаше той тогава, не видя ли в нея дявола. Колко съдби тя преобърна, на колко хора сбърка пътя, развитието, кариерата им, дори здравето им. Ето и той е ясен пример, играеше си с него-бащата на детето ѝ, манипулираше го, дори заради нея се пристрасти към алкохола и други пороци! Тя само искаше и пак искаше, не даваше...нищо! Обичаше само детето си, и то с такава алчност, че почти не го допускаше до него! Към него не изпитваше нищо, никакви чувства.
Той загуби дъх за момент, не издържа и заплака. Викаше, ревеше! Планината го чуваше, ехтеше и му съчувстваше, а вятърът му пригласяше. Болеше го вътре, дълбоко в душата, разкъсваше го мисълта за дъщеря му...заради нея той би сторил всичко, но няма право да живее с тях, с нея...Тя, госпожата, решаваше всичко и налагаше на всички, дори на детето си нейната воля! Всъщност той нямаше и понятие как той допусна това да стигне дотам, че да остане без работа, без жилище, без жена, без дете и без пукнат грош. Живееше при майка си, само тя го обичаше и все още му помагаше. А сега тялото му реве, мори го нуждата за пари. Липсва му любовта, вдъхновението, вниманието...и всичко добро, човешко. Тази жена го погуби, затри го! Сега усеща как и физически силите го напускат, няма желание за нищо. Тя си играеше с него, бягаше, връщаше се, пак бягаше... подиграваше се на бащата на детето си. Демонстрираше връзките си с другите мъже, не се срамуваше дори от дъщеря си. Интересуваше се само от едно-пари и пак пари! Слънцето се показа и почна да пече адски силно. Стана му топло, душата му гореше, гореше плътта! Изгаряше! Трябваше да тръгва, така и така не я дочака. И този път го излъга, и този път ще тъне в борчове! Какво удоволствие ѝ правеше да демонстрира властта си над него, и то благодарение на парите, дори неговите, които му обра до стотинка в началото на връзката им?!  Тя е на върха във всичко, само това искаха да чуват ушите ѝ. Но какъв е този връх? Като човек тя е много по-долу, ниско от него и от колежките си дори. Мания за величие! Тя наистина беше изперкала. Нямаше спирачки, стигна до всичко, само и само да изглежда най-талантливата, най-красивата и най-младата! Но годините не можеше да спре, те ѝ се трупаха, а тя още повече озлобяваше. Нямаше вече нищо общо с онова девойче, което на времето му доведоха приятелите, онова, което той обикна за цял живот. Бореше се със себе си, как да я отстрани от мислите си, от живота си. Изневеряваше ѝ с нейни колежки, по-млади и по-хубави, лъжеше момичетата...но тя като сянка го следеше, дори в мислите и сънищата! Като че ли не му разрешаваше никакви увлечения, а тя самата не се спираше! Срамуваше се да му подмятат приятели за многобройните ѝ любовници, все паралии. Той не можеше да твори и причината беше тя. Самата тя. Сега гонеше последната си цел, да свърши с него по най-безобиден начин, да го покаже, да докаже на всички, че той е този, който се е провалил, че той е мекотелото, че той не е мъж...Тя е силната, властната, само тя! Да имаше как да спре и старостта, но това нямаше как да го стори и това я вбесяваше. Остаряваше и ѝ личеше все повече и повече, въпреки големите грижи за себе си, за външността си, въпреки намесата на хирурзи. Беше поела пътя на Дявола, влачеше натам и детето си. Той не издържаше повече на слънцето, главата му бучеше, тялото се тресеше, сълзите спряха. Мразеше. Истински мразеше майката на детето си, а беше зависим от нея. Да, той е слабият, той не е мъжът, както казваше тя, той се провали, но запази човешкото в себе си, а тя не можа. Дори и на върха, тя си остана в калта, там, откъдето я взеха приятелите му и я представиха пред него като това, което никога не е била. Проклет да бъде този ден! И двамата бяха използвани от живота! Но нейното морално падение той не можа да стигне. Провали кариерата си, бъдещето си, но остана човек - милостив,честен и добър. Нека. Нека сега тя злорадства. Нека се радва, че той зависи от нея. Нека, нека я няма! Той това заслужава! Влюби се тогава, повярва ѝ и беше добър, сега също. Но сгреши фатално, загуби всичко. Кому е нужно това, нима е съдба? Вече слизаше надолу по утъпкания път към дома-къщата на майка си, която единствено му остана вярна, която единствено го обичаше. Съзнаваше всичко, пред очите му тъмнееше, не му се живееше. В главата му се роди последната творческа идея, но едва ли щеше да я реализира. Нямаше за кого да го стори, тази жена унищожи всичките му приятели и приятелки, сега довършва него. Жена-дявол. Молеше се Господ да си ги вземе там горе двамата, поне да довършат любовта си, която тук на Земята не можа да оцелее. Молеше се това да стане по-бързо! Молеше се за различно и красиво бъдеще на дъщеря си тук на земята! Молеше се...

автор Aнита Христова Трифонова