автор: Liberator

Утро! След кошмарна нощ... Художникът отвори очи. Беше спал с дрехите. Нямаше желание да затвори очите си, както обикновено.
Обичайните ритуали: Двата аспирина, капките за очи, голяма чаша чешмяна вода (Христо не даваше пари за минерална). Погледна към платната си. Последва силен вик: "О, Неееееееее!!!"
Дяволът, като жив го гледаше от работния статив. Очите му бяха червени и жестоки. Хеви-метъл хипнотични. Рогата - оранжево-виолетови и буквално горяха "на живо". И опашка си имаше - перфектна! Художникът плахо се приближи към напълно готовата рисунка. Нямаше подпис! Но позна своя стил. Подписа долу вдясно както винаги.
Картината беше огромна. Метър и нещо на 70 см. Имаше такова платно. Това го поуспокои донякъде. Реши да лакира, този път със спрея. Започна да свиква със своите особености на процеса сън - реалност. Явно го люлееше някакво особено състояние - някаква смесица, друг свят между съня и живота "на живо".
Щеше да търпи положението. И какво ли биха му помогнали лекарите?? Само щяха да му приберат с наслада парите. В никакъв случай нямаше да плати. А и положението не беше толкова лошо. Щом по време на сън рисуваше така, с отворени очи - определено щеше да се замогне. "Поне 5000 евро ще й взема" - помисли си майстора на сънища.
Дойде ред на мислите за предстоящата среща с Ева. Разбърза се, както никога до сега. Трескаво провери дали визитката е на мястото си. Ок. Огледа се. Навсякъде пълен хаос, Разхвърлени бутилки, пълни пепелници. Неизпрани дрехи. Прахоляк и неподреденост.
Веднага набра шефа си. "Христо съм. Имам висока температура, няма да мога да дойда на работа..."
"Оздравявай бързо, не се притеснявай - давам ти три дена"- прозвуча ясния тембър на началството. "Три дена" - каза си Майстора - и подскочи нагоре да докосне тавана, както правеше и като дете. Но след скока - пода се разтресе и отдолу се чу познатия до болка глас на съседа. "Ицооооо ще дойда горе и ще ти разкажа играта, бохем с бохем - или най-добре ще повикам полиция. Ще те разпилея, момченцеееееее".
Христо преглътна, но не се разтревожи много. След снощната среща с Луци... едва ли нещо можеше вече да го уплаши. Облече набързо някакви стари дрехи, намери недокоснатата от години метла (разбира се не ползваше прахосмукачка и нямаше такава - да даде пари за такава вещ - ооо не, не и не!) Намокри я и започна трескаво да мете. Бързо, по-бързо - му говореше някакъв странен глас вътре в подсъзнанието. Ателието започна да заприличва на добре подредена аптека. Намери отнякъде забравен "моделски" парфюм и с наслада пръсна съвсем малко. "Нека има и за друг път" си помисли майстора на четката.
Разбира се, скри готовата картина с образа на Ева, а и тази на "живия" Дявол. Дойде ред за анализа на "средствата" за почерпка: Имаше уиски, безалкохолни, чай... и о чудо - шоколад! "Няма да се наложи да ходя до магазина" - радостната мисъл го изпълни като оргазъм. Да се изръси два (2) лева за шоколад си беше шокиращо събитие за икономичната същност на този творчески Дух! Имаше цигари - май това беше достатъчно. Нооо - "Тя обича топлината"- мина му мисъл. С тежка въздишка намери позабравената "духалка" и я включи в контакта. С неудоволствие натисна бутона - и о-чудо! - тя заработи с леко бръмчене и наоколо се разля приятна и топла атмосфера.
Отпусна се. Идваше ред на най-важното. Нека се концентрира с една цигара време... Запали. Наля си два пръста уиски. Имаше точно десет минути до 11.30 часа - а това беше максималната "граница", която можеше да изтърпи... Малко Флойд за подгрявка. Поглед през прозореца. Мъгла и студ. "Женски месец... какво друго може да се очаква" - си каза.
Голямата стрелка на стенния часовник се помръдна и залепна на "и 30" , малката беше на "11" Набиране: 0892 983... "Абонатът не може да бъде избран в момента, моля обадете се по-късно"... "Мамка му"- за малко да запрати телефончето към прозореца. Нова цигара. След 10 минути: 0892 983... Свободно: Свободно втори път, свободно трети път, глътка уиски, свободно четвърти път... "Ало"???