автор: anonimnik

/диптих/
„Усталый как ее усталый шлейф” А.Б.

Уморен като шлейф,
върху лъскав паркет.
След танци, шампанско
и думи полирани.
Като знаме раздърпано,
което патриотът не сменя,
провиснало.
Като фино дамско бельо.
Змийска кожа,
с два големи клепача.

„И в комнате моей белеет утро” А.Б.
Утрото магично повлия
на всичко в къщи.
Появи се масата,
която привечер поместих
и книгите натрупани.
(по- късно ще ги подредя)
И смачканата на фотьоил седалка
(бих я опънал, но нали ще седна пак)
Дори се появи и химикалката,
която търсех с дни.
Тетрадката със стихове е вече тук
и вазата с цветята.
(Обикновено милата
изнася я нощес,
вредяли на съня)
Не знае тя, нощта ги трие:
цветята, сънищата,
от живота.
А утрото и бялата магия
възвръщат всичко към сега.
Настъпва утро.