автор: Milanov

Нe ми беше никак трудно
красотата да съзря.
И по тялото ти чудно
чувствен пламък се изля...

Но жена си многолика -
жертва ти видя и в мен!
Изворът от думи блика -
и за тебе бях роден...

Вечер съска мразовита.
Зъзна пред дома ти сам.
Глупостта ли ме връхлита?!
Любовта превърнах в срам!