автор: ina_krein

Една сряда Гергана се престраши и звънна на адвокат Петрова.
-Заповядайте – любезно я покани юристката. – Чакам ви в офиса.
Седяха една срещу друга. Гергана беше спокойна. Адвокатката се чудеше откъде да започне. Имаше доказателствата, че девойката е дъщерята на сестра ѝ. Но как да ѝ го каже. И как да скрие кой е баща ѝ и защо при леля адвокат се бе оказала в детски дом.
-Поканих ви, защото знам коя е вашата майка – започна направо юристката.
-Нима? – опита се да бъде спокойна Гергана, но сърцето ѝ се разтуптя.
Жената ѝ подаде един от портретите от своето бюро. От снимката я гледаше лице, също като нейното, но по-възрастно. С червена като пламъчета коса и красиви очи.
-Това е сестра ми Даниела – обясни адвокатката. – Почина в психиатрична клиника, след като бе жертва на физически и психически тормоз от мъжа си.
-Баща ми? – попита с пресъхнали устни Гегана.
-Да – отговори кратко Петрова. – Докато разберем, че е мъртва, ти вече си била скрита, а после дадена в интернат. Търся те от години. И щях да те търся още, ако не бе ми помогнала случайността и бивша служителка в Интерната.
-Баба Сократ – предположи девойката и повдигна въпросително вежди.
-Да – потвърди адвокатката.
-И какво искате от мен – с неприязън попита момичето.
-Да ми помогнете, като вземете всичко, което притежава баща ви.
-Защото е убил мама?
-Защото е морално чудовище – бавно изрече адвокатката и посегна към лицето си.
-Не искам да знам кой е, къде се намира и какво има – категорично заяви момичето.
-Сигурна ли сте?
-Да – отговори Гергана ядосано. – Желая ви хубав ден.
Излезе от офиса, без да се обръща. Нямаше нужда от минало, нито от чужди пари.
Тази Коледа планираше да бъде прекрасна. Покани Таня за Бъдни вечер в дома си с Георги - и да остане до сутринта, за да разопаковат подаръците. Двете млади жени имаха нужда да бъдат заедно - носеха своя мъка, затова може би се усещаха близки. Ангелът и вятърът ги пазеха от бурята, която утихваше бавно в морето.
- Аз съм скарана с нашите – обясни младата майка. – Ще се радвам да ти бъда компания.
- Ще имам нужда от още две женски ръце – засмя се Гергана. – Трябва да приготвя девет ястия, а това изисква време и усилия.
Нещата се подреждаха. Оставаше да убеди и Алекс да сподели с нея празника. Искаше да бъде сред свое семейство. Толкова години мечтаеше за това. Сега най-после щеше да стане реалност. Не желаеше да бъде изкупителна жертва за чужди грешки.
- Къде мислиш да посрещаш Бъдни вечер и Коледа? – отдалече го подхвана тя.
- У дома - тъжно отговори той и я погледна с надежда. – Ако искаш, можем да се съберем заедно.
- Няма ли да бъдеш с майка си и баща си? – заинтересува се тя.
Никога до този момент не бе питала за тях. Не знаеше живи ли са. Чакаше той да сподели, но Лунният принц мълчеше. Сега неохотно се обърна към нея и заговори.
- Майка ми ни напусна, когато бях малък – намръщи се Алекс. – Не знам къде е, не ме е потърсила. Не мисля за нея, както и тя не мисли за мен вероятно.
Момичето преглътна, но продължи с въпросите. Така и така беше започнала.
- А баща ти?
– Мъртъв е от години. Алкохолно натравяне – кисело се усмихна русият мъж.
- Да се съберем с Таня и Георги у нас – предложи Гергана, опитвайки се да разсее тягостната атмосфера. - Ще дойдат Галин и докторката с лечителя.
- Звучи прекрасно – усмихна се Алекс. - Мисля, че Таня знае кой е спасил сина ѝ. Има ни прекалено голямо доверие относно детето.
После внезапно замълча, откопча и закопча часовника си без нужда.
- Само Юлия няма да дойде – гласът му се прекърши и погледът му помътня.
- Не се знае – загадъчно се подсмихна Гергана.
- Какво искаш да кажеш? – Алекс се вторачи в нея, сякаш за пръв път я вижда.
- Само, че не се знае – уклончиво отговори тя. – Докато не мине Коледа, не можеш да знаеш. Може да е размислила, да има промяна в програмата. Надеждата умира последна, нали?
- Тя има изяви в Париж между Коледа и Нова година – напомни той без нужда.
- Именно - хвана се за думите му Гергана. - Може да си дойде за Бъдни вечер – надявам се този път да е трезва. Да отворим в дванайсет подаръците и сутринта да хванете заедно самолета за Париж.
- Ти си превъртяла – смаян я изгледа Алекс. – Можеш да ми спестиш подобни разговори. От тях не ми става по-добре.
Взе якето си и излезе навън. В душата му вееше алпийски вятър. Обиколи блока, постоя под големия явор и се върна отново при шоколадовата красавица, която го посрещна с изненадваща новина.
-Знам вече коя е майка ми – съобщи Гретел и той ококори очи. – Дори имам леля. Познаваш я.
Алекс повдигна учудено вежди. Това беше хубаво, но и опасно – смуглата красавица можеше да си тръгне от него. Написа въпросителен знак във въздуха.
-Адвокат Петрова – заяви Гергана и зачака реакцията на зеленоокия мъж.
Хензел не се усмихна. Бе чувал историята за убитата в психиатрия сестра на адвокатката. Знаеше много неща за съпруга на тази сестра, както и защо в момента се намира в затвора. Благоразумно замълча. Не искаше да ѝ разказва нищо още.
- Отказах да слушам каквото и да било за баща си. Така е по-добре. Подозирам обаче, че няма да се отърва лесно от госпожа леля си.
-Не е лошо човек да има богата леля адвокат – кисело се подсмихна Алекс.
-Предпочитам да нямам такива роднини – Гретел се тросна и му обърна гръб.
Tой я изгледа странно. Девойката се държеше нетипично.
– Да не си пийнала по никое време? – приближи се към нея Алекс.
- Не – сериозно отговори тя. – Имам свобода и няма да я деля с никого.
Алекс я прегърна и замълча. Отново излезе навън. Когато се върна, Гергана вече не беше сама в апартамента. Беше весела или само така му се струваше.
Щом го видя да влиза, Гретел го замери с малко плюшено мече и му се оплези. Хензел я изгледа подозрително и с леко притеснение попита, хващайки се за главата:
- Около всички празници ли ще си такава?
- Щом толкова питаш, веднага ще ти намеря задача – да натрошиш орехи за баклава – тръсна му купата с ядки под носа Гергана и му се усмихна мило.
Тази усмивка докосна душата му и той тръгна след нея. Вятърът дочу разговора и се намести до прозореца в кухнята. И той обичаше баклава. В това време морето заплиташе и разплиташе водната пяна, надявайки се в коледната нощ ангелът също да си дойде у дома. Небето събираше коледни звезди, за да украсят утрото с врата в морето.
Зеленоокият мъж притича да нахрани Зоро и Зара. Двете кученца си играеха в кошарка, за да не се мотаят из краката на всички из къщата. Изглеждаха щастливи като малки деца и той клекна до тях. Още не бяха решили кое на кого е и двете живееха заедно. Той пусна ръка и Зара дотича сама. Близна го по ръката и смешно седна на задни крака.
-Ти значи си моята плюшена принцеса - усмихна се той я взе.
Кученцето се гушна в него доверчиво. Зоро веднага се разскимтя. Алекс се усмихна и го успокои галено:
-Веднага ти връщам пухкавата сестра.
Пусна малкото кученце при другото и отиде в кухнята да помага.
Гергана бе вложила старание и въображение, за да превърне помещението в уютна стая. Пердета бяха вързани като панделки, а шкафчетата - пребоядисани в същия цвят. Дръжките им подхождаха на плочките, застилащи пода и той се засмя. Дори кученцата подхождаха по цвят на обстановката.
Намести се удобно пред прозореца и скоро купчината орехови ядки беше достатъчна да се направи не само баклава, ни и други десерти. Доволен, русият мъж разчисти черупките и се ослуша. В другата стая цареше подозрително затишие.
Погледна в хола. Гергана и Таня доукрасяваха елхата. Под нея вече се кипреха пакети и той с изненада видя, че бяха приготвили подаръци за всички, поканени на вечерята. Приближи се и започна да ги разглежда, но го избутаха и галено му се скараха:
- Ааа, да ги нямаме такива! Подаръците се отварят в дванайсет. Ако искаш, можеш да помогнеш, като направиш няколко коктейла.
- Ааа, - засмя се на свой ред Алекс – да ги нямаме такива! Коктейлите – после. Отивам да донеса моите подаръци и да взема нещо за пиене от супера на ъгъла.
- Ще ти издам една тайна - наведе се към него Гергана. – За десерт ще приготвим не каква да е баклава, а млечна – царицата на баклавите – Сютли Нурие.
- Ами естествено, аз нали ви приготвих орехите. Свърших най-трудната работа. Закъде сте без мен? – намигна им той. - Ех, да беше тук Мухарем, нямаше и троха да остане от баклавата.
Поиска да си отхапе езика. Знаеше колко болезнено изстрада Гергана неочакваната смърт на рома. За погребението все пак родителите на мургавия им приятел се обадиха. Беше се самоубил с отровата. И двамата си спомниха последната им среща и се натъжиха.
-Животът продължава. Там вероятно е по-добре – Алекс преглътна мъчително и му се искаше казаното да е вярно. – Да не бъдем тъжни на Коледа. Както ти сама каза, могат да се случат и чудеса.
Излезе. Не искаше шоколадовата красавица да види сълзите в очите му
-Стига, Алекс, - прошепна му вятърът, щом излезе навън. - Тя е силна. За няколко месеца се пребори с много проблеми. Не е уплашена, нито безпомощна. Ако има нужда от теб, ще ти каже. Ако ти я обичаш, кажи ѝ. Но не можеш да бъдеш и с нея, и с Юлия.
Младият мъж се загледа в големия явор. Беше мрачно - онова „кисело” време, в което най-хубаво е да си с любимата. Чу мъдрите думи на вятъра и успокоен влезе в магазина. Тук правеха прекрасни фрешове и той поръча няколко вида.
-А алкохол? – не се стърпя продавачката.
-Ще го пропусна – заяви категорично зеленоокият мъж.
-Поне бутилка шампанско – не се предаваше момичето от магазина.
-Ще минем и без него – остана непреклонен Алекс, плати и излезе.
Телефонът му иззвъня. Адвокат Петрова го търсеше.
-Имам за теб две хубави и лоши новини едновременно - заяви тя.
-Слушам те – отговори той, а лицето му ту пребледняваше, ту почервеняваше.
Щом затвори, тръгна бавно към блока. Всички новини бяха свързани с Гергана.
Вятърът вървеше до него и поглеждаше към небето. Не бе виждал по-красиво.
Застана пред явора и започна да мисли за подаръците. Мъжете бяха лесни. Всеки, път, когато Юлия се появяваше след турне, го засипваше с маркова козметика. За цигуларката се бе превърнало в мания да купува най-доброто за себе си и за своя любим. Мъжете – добре. А жените? Църквата наблизо работеше. Там му беше спасението.
Не бе вярващ. Но след новините от адвокат Петрова вече бе сигурен, че има Бог и възмездие. Реши за всички дами да купи икони на жени светици. Заразглежда витрината с изложените. Имаше скъпи и евтини, ръчно рисувани или щампи и той скоро излезе с пълна торба. „Сега съм като ходеща църква“, подсмихна се той. Вятърът го прегърна и ангелът отново долетя усмихнат. И белоперият имаше добри небесни новини за Алекс.
Една от изложените икони го порази. Богородица, а от двете страни на ръцете ѝ – кинжали, насочени към нея. Погледът ѝ излъчваше светлина и спокойствие. Стори му се, че гледа право към него. Премести се отляво и тя пак гледаше в очите му. Премести се от дясната ѝ страна. Същото. Взе такава и за себе си. Казаха му, че пазела от зли сили дома.
Запъти се към магазина за опаковка на подаръци. Тогава го проряза мисълта, че не е взел подарък на Юлия. „Е, ще ѝ отстъпя своя, само да дойде, - помисли си с надежда Лунният принц. - А ако дойде и няма пакет под елхата за нея? Значи ще сложа една от иконите с кинжали в повече, а ако не се появи, ще я окача в коридора.” Успокоен от взетото решение, заразглежда опаковките. Ангелът и вятърът танцуваха на тротоара.
Избра опаковки и картички и надписа имената. Остави бакшиш и излезе на улицата. Вятърът прескочи няколко локви, кихна и от облаците леко заваля. Алекс погледна небето и тримата - с вятъра и ангела, забързаха към дома. Вратата в морето се бе превърнала в лодка на спасението с форма на сърце.
Снежинките танцуваха по клоните на дърветата, а той бързаше с покупките към блока. Мислеше колко различен бе станал животът му в сравнение с предишната Коледа. Сега щеше да бъде с приятели. Само че не виждаше ясно своята врата в морето. Възможно бе тя да е Юлия и любовта им. Или Гергана бе неговата спасителна врата с обичта, която знаеше, че е светлина? Вятърът се опитваше да му подскаже отговора, но зеленоокият мъж бе прекалено отдаден на спомена, за да види ясно реалността. Питаше се и как ще съобщи на Гергана информацията от юрист Петрова. Или бе по-добре да почака до сутринта. Мъртвите нямаше да възкръснат. По-добре да не разваляше празника на всички.
Преди Алекс да отговори на въпросите, които заваляха като коледен сняг в душата му, асансьорът спря. Натисна звънеца продължително и вратата отвори Таня с малкия Георги в ръка.
-Дядо Коледа идва доста по-рано от заплануваното – засмя се приятелски тя.
Бебето му се усмихна и Алекс усети как нещо топло започна да грее в душата му. За да не се разкисне и изложи пред Таня, влезе в стаята с красивата елха и започна да подрежда подаръците под нея. Искаше му се Юлия да дойде и тайничко се надяваше на чудо в благословената нощ. Ангелът седеше до иконата и се усмихваше. Чудото идваше.
Подът около дървото бе затрупан с подаръци. На малки етикетчета виждаше имена. Имаше няколко надписани за Юлия. Какво ставаше?
Изпита усещането, че нещо се случва, а той не разбира. Тя бе в Париж и нямаше да се връща за Коледа. Защо бяха предвидили подаръци и за нея? Дали дамите не подготвяха някаква конспирация?
„Просто са добре възпитани и искат да се чувствам добре.” - помисли си зеленоокият мъж и отиде в кухнята, където кипеше трескава кулинарна дейност.
-Гергана – ела за минута, - привика той шоколадовата красавица. – Адвокат Петрова ми позвъня. Имам лоши и добри новини едновременно. Сега ли да ти ги кажа?
-Да – отговори спокойно Гергана.
-Инквизитора е намерен мъртъв днес сутринта в килията си.
Тя го погледна въпросително. Изпита огромно облекчение, но не го показа.
-Казах ти, че затворниците също са бащи. Насилник над деца няма шанс да оцелее в затвора. Винаги му виждат сметката чрез „случаен инцидент“.
-А втората новина?
-Баща ти е застрелян при опит за бягство от затвора днес следобед.
-Има ли адвокат Петрова нещо общо с това?
-Не знам, а и не е важно – заяви категорично Алекс. – Ти имаш мен и не си сираче.
-Да – потвърди Гергана и го прегърна.
Нямаше нужда от повече думи. Двамата усетиха облекчение от новините. Бъдещето беше пред тях и зависеше от собствените им решения. Бог ги благослови тихо.
Върнаха се при другите в кухнята спокойни.
Докторката режеше съсредоточено на ромбчета баклавата. Гергана и Таня завиваха зелеви сармички, а лечителят разбъркваше боба в гърнето. Като семейство, което очаква празника, се бяха събрали приятели и светлият дух на Коледа беше в дома - да опрости греховете и да покаже новия път в светлина. Дори вятърът се бе свил до прозореца и снежинките падаха грациозно върху измръзналата му коса, а земята чакаше белият шал да я покрие, за да я стопли с крехката красота на снега. Някъде в далечината се чуваше морето, което тази вечер щеше да бъде самотно без вятъра. Лодката на спасението бе съвсем близо до брега в свещената нощ на Рождество.
Имаше още малко време до вечерята. Можеше да се качи горе да поспи или да погледа телевизия, но не искаше. Желаеше да остане тук, където къщата бе пълна с живот и усмивки. Където можеше да забрави, че Юлия няма да си дойде за празника и той ще заспи после в голямото легло сам - със спомени и мечти. Тръсна глава да прогони тъжната мисъл и се загледа през прозореца – снежинките бяха чудни.
Мъжете разпънаха масата и Таня я застла с красива покривка на коледни камбанки. Алекс внезапно се сети, че не е взел подаръци за Зоро и Зара. Намъкна якето и грабна ключовете от коридора.
- Къде се разбърза? - догони го гласът на лечителя.
- След малко се връщам - отвърна през рамо Алекс.
- След малко можем да се върнем обратно двамата – засмя се мъжът и грабна палтото си, хващайки го преди да затвори асансьора.
- Гергана е вече добре, нали? – русокосият се опита да разчупи неловката тишина.
- Да – отговори кратко лечителят. - Скоро и ти ще бъдеш добре.
- Какво искаш да кажеш? – попита Алекс и отново нелепи предчувствия се завъртяха в ума му.
- На Коледа се случват чудеса – тихо се засмя мъжът с края на устните си.
- Това го има в книжките и филмите – каза ядосано Алекс. – В живота няма чудеса.
- И книжките, и филмите имат нещо общо с действителността, нали? – намигна му весело лечителят.
Алекс не отговори. Надеждата бе изпаднала в кома, но засега дишаше. Имаше някаква хипотетична възможност Юлия да сподели с него празника. На теория – да, на практика сам не вярваше в това.
Излязоха от входа и притичаха до близкия супермаркет, който може би след час щеше да затвори. Алекс избра кучешки бисквитки за Зоро и Зара и по една гумена играчка, подходяща за тях.
Лечителят се усмихна ласкаво.
- Ти си добър човек, чака те светла съдба с Гергана - тя е верен приятел.
Младият мъж го погледна и разбра. Това беше безплатен урок. Казваше му нещо, което нямаше да си купи на никой щанд в магазините. Така можеше да намери своята врата в морето по-бързо. Затова замълча и после заяви ясно и кратко:
-Благодаря.
Прибраха се тичешком в апартамента. Усмихнатият Георги минаваше от ръка в ръка като живо ангелче. Всички се радваха на бебето и Таня се чувстваше длъжна да каже на Гергана това, което отдавна искаше. Докато приготвяха картофена салата в кухнята, майката докосна момичето по рамото. Красавицата се обърна и жената погледна младото момиче в очите.
-Избрали сте много хубаво име на моето бебе. Благодаря – и замълча.
Гергана притисна ръце до лицето си.
- Съжалявам, че не можах да спася сестра ти –изхлипа шоколадовата красавица.
Майката я прегърна през раменете.
-Но спаси моя син с цената да ти тежи вина за човешко убийство. Господ ще ти прости, защото си го направила, без да мислиш за себе си.
Прегърна младото момиче и прошепна в ухото ѝ:
-Ще паля свещи за теб, докато съм жива. Благодаря!
После взе дървената лъжица и спокойно започна да бърка отново салатата.
Тишината искреше от сълзите на двете жени, а вятърът криеше влагата в очите си зад побелялата си от снежинки коса. Богородица топло и с обич ги благослови отново.
Наближаваше седем часа и всички се събраха около масата. Най-възрастен се оказа лечителят, който прочете молитва и понечи да разчупи хляба.
-Може ли, когато делиш питката, да оставиш парче и за Юлия? - предложи Гергана.
Алекс неочаквано се изчерви. Сякаш четеше тайните му мисли. Така щеше да се надява, че неговата любима ще се появи до края на вечерта.
-И едно парче за приятелите – добави Алекс. - Защото къщата е пълна с тях.
Лечителят кимна. Содената питка се късаше меко в ръцете на мъжа и той остави първото парче за Исус и Света Богородица, после - за къщата, за приятелите и всички присъстващи в дома. Всеки затърси своето късметче и накрая вдигна ръка Алекс. Всичко го поздравяваха, а той се усмихваше като през мъгла. Остави паричката пред иконата.
-Вечерта не е свършила още – лечителят си погледна часовника. – На Коледа се случват чудеса.
Гергана подаваше пъстри глинени чинии на всички, за да си сипват от вкусните ястия. Накрая остави прибор и свободна чиния в ъгъла на масата.
-За пътника, който може се върне у дома – обясни тя и остави парчето питка на Юлия в чинията. – Гела ме научи така – обясни момичето на учудения поглед на Алекс.
Забавляваха се, трошиха орехи, пиха ошав и хапнаха царски от постните ястия.
В дванайсет без десет на вратата се позвъни.
- Докторке, да не си поръчала Дядо Коледа? – Таня палаво се засмя.
- Ааа, не казвам – весело отклони отговора жената. – Алекс, ти си най-близо, виж кой е.
Зеленоокият мъж отвори вратата и ахна. На вратата стоеше Юлия, отрупана с пакети подаръци като истински дядо Коледа.
-На Коледа се случват чудеса – заяви усмихнато тя и го прегърна.
Алекс жадно вдиша аромата на кожата ѝ и сърцето му преля от нежност. Кои ангели бяха довели неговото обично слънце при него? Погледна я в красивите очи, а музикантката се засмя и кимна на някого зад русия мъж.
Едва сега Алекс всичко разбра. Дръпна се от Юлия и попита невярващо:
- Те са те накарали да дойдеш?
- Не – прошепна в ухото му цигуларката, - любовта.
Целуна го и му връчи пакетите. Гледаха се няколко минути без думи. Бяха щастливи и сами въпреки многото хора около тях.
„Искам да ме целуваш лудо, да хапеш устните ми и после да ги галиш нежно – говореше с поглед Юлия. - Да разтопиш самотата с обич. Искам да усетя сладката болка, когато си в мен и целият свят изчезва далеч.”
„Искам да те прегръщам, облечена в моите ласки. Да те опитвам на вкус – по-сладка си от шоколадов сладкиш – отговаряше без думи Алекс. – Искам да забравиш всичките си концерти. Когато се сливам с теб, целият фалш изчезва и съм щастлив.”
Усмихнаха се. Нямаше нужда от думи. Любовта е красива, когато е истинска. За нея са достатъчни думите, които изговарят без звук само влюбените души.
Вълните се отдръпнаха и Алекс видя пътека сред морската вода. Тя водеше право към вратата, зад която го очакваше прероден светът. Ангелът се усмихваше нежно.
А вятърът се готвеше да тръгне за Париж. Но преди това търсеше да намери своя подарък под елхата, за да празнува Коледа с ангела. Имаха право на това щастие.
Морето го очакваше тъжно и влюбено, надявайки се на още едно чудо в нощта.
На звънеца отново се позвъни. Алекс погледна Гергана питащо.
-Не съм канила никого – разпери ръце тя и отиде да отвори, а всички любопитно се скупчиха зад гърба ѝ.
Адвокат Петрова стоеше на прага с огромна коледна кошница, пълна с лакомства и деликатеси.
-Не мога да съм далече на празника от своята единствена племенница – извини се усмихнато тя. – Ако не е удобно, само ще оставя кошницата и ще си тръгна.
Гергана отвори още по-широко вратата и я покани да влезе.
-На Бъдни вечер всеки е редно да си бъде у дома, при семейството.
При тези думи жената подаде кошницата на Алекс и извади от джоба на палтото си златен медальон.
-Беше на Даниела и е редно да бъде при теб. Честита Коледа!
Гретел го отвори – в него имаше бебешка снимка. Гергана веднага позна, че това бе самата тя. Прегърна леля си и се разплака от благодарност и щастие.
-Днес е вечерта на изненадите, обаче умирам за баклава – разчупи тъгата лечителят. – Влизайте вътре, че в къщата има бебе – да не изстудим стъкления багаж.
Затвориха вратата и адвокатката закопча на врата на шоколадовата красавица майчиния медальон, а после я погали нежно по лицето.
-Имаме още много задачи да свършим заедно – прошепна ѝ тя. – Но сега да празнуваме. Имаме хубав повод – погледна я многозначително и Гергана разбра всичко.
Морето галеше лодката на брега, а небето и звездите танцуваха с вятъра. Ангелът гладеше перата си и се готвеше да заспи. Имаше още малко задачи, за които трябваше да се погрижат с вятъра. Но сега беше празник и той мислеше хубаво да се наспи на дървото.
Костас горещо се молеше някой ден Юлия да се върне при него завинаги:
-Готов съм да направя всичко за нея, само ми я върни, Богородице!
Божията майка го гледаше топло и на Костас му се стори, че се усмихва благо.