С червено вино почерпи ме,
а след това преспи ме,
в мечтите си ме пренеси,
в люлка от лозов лист носи
там дето ярко слънце грее,
там дето славей птиче пее,
там дето раят е за двама.
Нека истина е не измама!
Днес за нас е празник, знам,
защо си тъй унил и ням,
от вино или от любов,
за подвизи не си готов.
А името ти е голямо
обичам го и тебе, само
него аз мълвя,
не спирам да ти се дивя!
Сънят за после да оставим,
да се любим, не се бавим,
че празникът е днес за двама.
Обичай ме, любов голяма!
Аз си останах твойта дама.
стихове автор Анита Христова Трифонова





