автор: yotovava

Край огъня, догарящ тази вечер,
не се намери място да поседнеш –
от пътници, от странници, предтечи,
прочели само вчерашния вестник.

Видях те – как отвън ни наблюдаваш,
студено беше – до непоносимост.
Но свикнал си със роля на минаващ
из друмища – за другите незрими.

Едиствено ли аз съм те познала
и те поканих в тесния си ъгъл?
Не се страхувай, премини портала –
та ти единствено не си ме лъгал.

Не си ми обещавал да останеш –
защото пътят пак ще те повика,
ще повлечеш подбитите табани
в безкрайността и пак ще станеш никой.

Вода пийни от пукнатата чаша,
останалите трябва да раздигам –
в тях няма нищо, дето да е наше.
А моето за двама ни ще стигне.