автор: se4ivotonasekirata

Седни тук до мен на пейката, Стояно, да ти разкажа една приказка, такава истинска. Нали и ти имаш чедо като мен. Нищо че са ни оставили на произвола на съдбата, но то държавата ни заряза, та децата. И те се чудят накъде да подхванат, кой път. Та слушай и си прави изводите.
Обичаше Петър Младена и много я обичаше. Ама дали беше обич или просто я харесваше не се и разбра до смъртта и, когато и предлагаше подлога, а по–късно на него бе нужна. Красива беше, много красива, но и той беше симпатяга. Имаха хубава професия взимаха добри пари, живееха си много добре, без лишения. Но…Както казват хората много хубаво не е на хубаво, особено когато човек се заима с пари и слава. Та две години Младена си няма рожба, но Петър не я оставя. Не се отчайват. Но една есен, богата есен Младена зачева. Като момиче бе живяла зле, гладувала, но се изучила дори само на филии с мас. А сега всичко си има и зор да роди поне едно дете на Петър. Бременността и мина добре и раждането що-годе сполучливо в една буреносна нощ, към полунощ, но на друго място далече от дома им. Роди се едно такова черно момиченце и Младена не беше на себе си. Казвали и бяха, че когато е момиче, жената обича повече съпруга си. Въпросът беше на кого да го кръстят. Решиха на никой. Младена отвори първата страница на списание за жената и видя две имена, но избра името с по-първата буква от азбуката. Реши че така ще бъде, макар че Петър не бе много доволен, че е момиче. Предварително никой не им казваше какъв пол е бебето или поне на таткото не казваха. Той не искаше да чуе за момиче, явно имаше определено отношение към женския пол. Беше му безразлично как ще я кръсти Младена нали все пак е майката. Но Младена така и не разбра, че половината на името на детето е цялото име на свекървата без една буквичка и също цялото име на майката на свекървата. Таткото се бе укротил, все пак имат рожба, но до смъртта си се държеше като турчин с детето си. Още повече, че Младена по-късно му роди и момче, кръстено вече на нейната майка, за да го гледа. Те двамата водеха бурен живот извън дома, живееха си, но винаги заедно. И двамата красиви, богати…яко им завиждаха. Взимаха гледачки за малката още една година като навърши. И то какви…все стари моми. Петър не се занасяше по тях, имаше красива жена пък и те бяха грознички, прости. Детето им растеше почти без тяхното присъствие. Много баби им казваха-Искахте дете, а сега какво, нямате време и желание да го гледате, да сте около него. Те бяха и двамата невярващи, една свещ не запалиха дори на Великден, когато и двамата след години починаха. В различна година. Бог им даде всичко накрая и деца, но те се отнесоха недобросъвестно, жестоко. И момиченцето растеше в разкош, но с гледачки поне две три. Младена ги сменяше по нейни съображения. Парите не бяха проблем. Когато детето им стана девойка държаха се много зле с него, особено Петър. Караха го да върши непосилна работа за годините му в дома. А те пак навън и навън. Девойката вече беше много красива, но и много умна. Прииска и се да се махне от тях, от това населено място. И така стана отиде да учи далече, избяга още на абитуриентския си бал в столицата. Записа да учи това, което си поиска, но баща и не пращаше пари. Младена и пращаше, колкото успяваше да скрие от мъжа си. Той си имаше и син и само него обичаше, поне така изглеждаше. Но то едно синче излезе по-късно, че едва го спаси от затвора-свидетел при убийство точно както съдбата на бащата на Младена преживял на младини. Дъщерята на Младена и Петър не успя да завърши, но се прехвърли в друго висше учебно заведение. Търпеше обидите, жестокостта на баща си…Хората казваха, че бил бранник като ерген, но тя не вярваше. Унижаваше я пред хората, подиграваше я. Тя стискаше зъби и след година затворена в една стая, където само майка и носеше храна успя да се запише в друго висше учебно заведение. Нямаше проблем с изпитите, беше много умна. Тя не беше щастлива, не искаше тази професия и записа другото откъдето я изключиха преди време. Баща и не разбра веднага. Младена криеше от него. Когато завърши и прие любимата си професия тогава чак баща и я призна и и купи кола. Но тя не можеше да живее с родителите си. Така излизаше, че майка и командваше в къщи, но всъщност вършеше всичко, решенията майка и взимаше, но що се отнасяше до нея-дъщеричката им Петър беше безмилостен. Все пак Младена ако не му беше родила син той нямаше да се върне от столицата където беше уж на курсове. Като че ли е искал да се убеди, че Младена ги ражда децата му, но игра на природата. Дъщеря им му бе одрала кожата, пълно копие на баща си, но човечна. Тя бе разбрала, че баща и е жесток човек, особено към жените и тя трябваше да бъде такава към мъжете, затова и не бързаше да търси мъж до себе си. Имаше доста премеждия, здравословни проблем и преди да се омъжи без да мисли. Просто беше навъртяла години и майка и най-вече я тикаше към брак. Разбира се бе неуспешен. Съпругът и пък за успокоение на своята майка бързаше да зарадва майка си, която по това време беше изоставена от съпруга си-баща му. Рожбата на Младена преживя почти всичките болки при зачеване, раждане навярно разбрала, че е трябвало изобщо да не се омъжва. Така и така сама си отгледа децата с помощ и от баща си този път. Отнесе го Младена, че е тикала дъщеря им към брак. Младена се изнерви, нямаше вече любов, отчаяна напусна дома си, но Петър след нея, продадоха всичко, заминаха и купиха друго жилище, станаха бедни, така изведнъж. Младена не обичаше вече Петър, но и той я пренебрегваше, а не бяха вече млади. Младена се поболя след като дъщеря и се разведе, та и синът и стана пройдоха. Почина в мъки преди съпруга си, който беше години по-стар от нея. И двамата на Великден.
Та, Стояно, аз мисля че Бог им отмъсти за жестокостта към рожбата им, но явно орисницата е орисала дъщерята да има съдбата на майка си-Младена. Защото по–късно и тя почина като майка си в бедност и мъки.
- Откъде я имаш тази приказка, Иване?
- Имам, зная и други ,като започна да ги разправям роман да напишеш.
- Хайде, Иване, по-живо по-здраво, че бобът ми загоря.

автор Анита Христова Трифонова