автор: anonimnik

Сребърни мъгли в Ейре,
приятел.
-В Дъблин пак вали.
- Прекрасно време за друиди
и чаша бира.
С много пяна.
- Да, пяната е крем
за познавача.
- Не си ли мислил,
в скапано такова време
да си на Авалон?
В прекрасен Авалон,
в богатство и охолство?
Където ще достигнем
в свойто преселение на запад?
- Да, скитниците
винаги очакват
там където стигнат утре
да е раят.
Утре, не сега
- Богатство и разкош
сред Авалон.
- Да, боговете ни са благосклонни.
Показват щастието и го скриват,
обменяйки прашинки
за труд и постоянна жажда.
- Божествен Авалон.
За нас са пивниците
в събота и петък вечер.
- Да. Никой не достига рая.
Раят изумява детските очи.
възрастен намира го мизерен.
Невинен, гол, с животни
и се храниш с плодове.
Маугли.
- Наистина ли никога не си мечтал
да идеш в Авалон?
В богатство и разкош?
- Наистина. Налей по бира.
- Защото аз открих къде е.
- Загубил си мечтата?
- Да.