автор: Liberator

Художникът сякаш се премести в друго измерение. Пътуваше ли, пътуваше в мислите си навсякъде - но заедно с Ева!
Целия ден мина както обикновено - работа и работа до пълна умора. Но когато се прибра в ателието си след приключване на работния ден - умора нямаше! Имаше Ева, Ева, Ева и пак Ева! Да не беше виждал жени - виждал беше, че и по-красиви. Да не беше лудувал - беше!
Последно беше свалил една 19 годишна кукла, която дълго време го преследваше навсякъде. Искаше обаче, да се омъжва за него.
Господи... на шахматен език това беше много лош ход за нея. Христо и брак...??!! Това звучи като Дявол, прегърнал тамян...Но мацката му научи за всички моделки, всяка вечер му правеше скандали, ревнуваше го ... Дори една вечер го посети заедно с баща си. Това беше вече много за тази крехка Христова душица и той се спаси с бягство - защото бащата на мацката беше военен и съвсем сериозно извади пистолета, като някакво предупреждение. Изрече заплашително думите:
- Ако дъщеря ми е бременна от теб нещастнико - ще те застрелям между очите. Ицето се побърка и избра единствено правилния подход срещу грубата сила - хукна да бяга, като остави мацката и баща й да правят каквото си желаят в неговото творческо гнезденце.
Нямаше къде да отиде, освен в любимото капанче... "Баронесата" светеше - нямаше никой , както обикновено. Само Снежито си хрупкаше солетките и четеше някаква книга.