автор: se4ivotonasekirata

Червеи. Такива мънички, жълтички. Свиват се, разпускат се, ядат хубавите ябълки. И най интересното е, че се опитват да мислят. С какво ли мислят съм се питала и питам? Където им е главата, там им е дупето. Всъщност дали имат такова? Няма как да нямат. Толкова ябълки са изяли.
Нали трябва и да го изхвърлят. Но има и нещо друго. Къде изхвърлят това...? Вътре в плода, то е ясно. Смешно и тъжно. Те-грозните, пълзящи, лигави и...ящни, те, бяха силни. Тези нищожни малки животинки. Хубавите, сладки ябълки за кратко време червясваха.
Нападнаха ябълката на леля Славка-тази голямата, точно пред къщата. На дървото имаше една червена ябълка, която червеите си харесаха. Точно нея. Постоянно нападана от тях ябълката падна на земята. Пъплеха по нея, в нея, разяждаха я. Тази ябълка беше от червените и много сладка, с твърда кора. Паднала на земята, тя очакваше леля Славка да я нареже за храна на прасето. Това прасе всичко ядеше, затова беше толкова голямо. Леля Славка му се радваше и имаше защо. Нейните внуци чакаха Коледа, за да си похапнат свинско.
Ябълката лежеше на земята и се молеше за по-благосклонна съдба. И това, което не очакваше стана. Леля Славка я взе от земята, изчисти я и наряза на парчета. Заедно с две големи круши и няколко сини сливи свари компот. Ябълката нямаше как да се бунтува, това и бе съдбата. Водата понасяше, но захарта не. Чудеше се защо хората я употребяват. Тя вече не беше същата, но беше щастлива. Не бе изядена от прасето или изгнила на земята. И червеите си намериха майстора-леля Славка. Не разбра защо тя избра нея за в компота. Толкова други ябълки имаше на дървото и по земята. Много е сладка, апетитна, това трябва да е било. Леля Славка пиеше с наслада компота на глътки и като че ли я беше жал да изяде нарязаните парчета плод в него. Тя ги запази в хладилника, не ги изхвърли. Искаше да направи сладкиш. Животът на ябълката продължи. Сладкишът стана много вкусен. Ябълката умря щастлива.

автор Анита Христова Трифонова