автор: lubotran

В последната Серия оставихме Учения дълбоко разстроен, че не може да докаже научно "предполагаемите" си Открития. А те си оставаха предполагаеми, защото необходимите му Уреди и Помощни средства бяха от много висок клас и неимоверно скъпи. Той, както знаем не разполагаше с много средства. "Крадливите лисици" се бяха погрижили да отмъкват незабавно "Златните яйца" които бе "снасял" през годините.

В тази напреднала вече възраст, Ученият с голямо разочарование бе установил Горчивата истина, че да бъдеш Наивен и Небрежен по Финансовите въпроси не е Добродетел и рано или късно има Неблагоприятни последствия.
Като Дете, възпитавано в онези отминали "Соц. времена" на Морал и Чест, той както и много други негови връстници, наивно повярвал на тогавашните пропагандни Лозунги, "Да работиш за пари е срамно", "трябва да се работи за Народа". А що е това общо понятие "Народ", никой не си и правeл труда да обясни по-подробно. Някои от Подрастващите тогава повярвали в тези Пропагандни идеи, някои не повярвали. И когато "Добрият Стар Социализъм" си отиде по реда, "единният" до скоро Народ изведнъж се раздели на две части, "Непрактични" и "Практични" .
Първите бяха Снасящите "Златните яйца" и непитащи "Какво ще получа аз за това?".
А вторите, Отмъкващите им ги под носа, неуморно продължаващи да им повтарят все още старите, поизтъркани вече лозунги, "Братя Българи, хайде с общи усилия да направим това или онова! Да се работи за пари е Егоизъм и следователно Срамно! Да работим за Майка България, за Народа!" Тези лозунги идеално ги устройваха, тъй като не се отнасяха за тях, а само за тъпите "Непрактични "братя" Българи, работещи за една илюзорна Майка България".
Хитри Лисици, ще ви дам аз на Вас една Майка България, един Народ и едни Братя Българи! Тези понятия са толкова девалвирани и обезценени днес, че не струват и един пукнат Зимбабвийски долар. Авторът вдига кръвно като ги вижда тези работи, но за съжаление е безсилен да промени нещо и си остава само с високото кръвно налягане.
В това Отклонение ще стане дума как и откъде Ученият си набавял необходимите му за Научните изследвания Уреди и Помощни средства.
За създаване на Теоретичната основа и последвалите Чертежи и Схеми той разчитал на дълбоките си Научни и Технически Познания. Там проблеми нямал.
Другояче стоял въпросът с "Материалната част", свързана с покупките на Уреди и Градивни елементи, изискваща заплащне с парични средства. Там започвали и големите "Проблеми". И то разбира се поради постоянният недостиг на същите тези Пари, за които да се работи според внушенията на някои "другари" било "Срамно".
Но както казва народът, (не онзи "народ", издигащ само лозунга "Да работим безплатно"), "Беден човек, жив Дявол". Този "проблемен" въпрос с материалната част, бедният, но готов на всичко за Науката Учен решавал с чести посещения до магазините "Млад техник". Там той пестеливо изразходвал скромния си бюджет, стараейки се да купи максималния брой части, за минималното количество пари. Трудна задача да направиш "ОТ НИЩО НЕЩО", но той се справял добре и не се оплаквал. Неудобствата свързани с ниските параметри, възможности и качество на компонентите, които закупувал евтино той компенсирал с множество доработки и всевъзможни технически хитрости и трикове. Но когато се касаело за по-сложни и високотехнологични компоненти като чипове и интегрални схеми бил при- нуден да посещава едно "Гробище" за бракувани компютри, автоматични перални и друга "интелигентна бяла техника" намиращо се някъде из покрайнините на квартал "Малашевци". Софийската "Силициева долина" както я наричат с ирония и до днес. Там той се сблъскал с една малко неочаквана Конкуренция. На Въпросния обект "копаейки Силиций" се трудели неуморно "Колективи", принадлежащи към една малцинствена етническа група, с които се налагало да се надпреварва, буквално за всяка по-запазена и ценна част. Тази надпревара в повечето случаи завършвала със заплашителни и враждебни действия от страна на "конкурентите" и загубата на ценния трофей.
За да се справи с тези меко казано опасни и враждебно настроени "колеги", Ученият се възползвал от техния мързел и навик да си поспиват до късно сутрин, уморени от ежедневните "нощни веселби". Пристигайки рано, рано, както казват, "по нощите", той посрещал първи новопристигащите пратки от бракувана "бяла техника" и съвсем безопасно и необезпокояван от никого демонтирал необходимите си части. Когато каруците на "колегите" пристигали на Обекта, някъде към обяд, Ученият, вече приключил Работния си ден, доволен, с преметнат на рамо чувал пълен с безценна електроника (наричана "силиций" на жаргона на "колегите") се измъквал незабелязано.
Неизвестно за него, част от мургавите му "колеги" всъщност се явявали дълбоко законспирирани служители на едно чуждо Разузнаване, чиято Централа се намира далеч, далеч на един обгърнат от постоянни мъгли Остров.
Въпросната Централа получила "Строго Секретен" доклад от един много високодоверен и добре информиран Източник. Този Доклад съдържал следното:
"С голяма степен на вероятност (Нighly likely) може да се предполага, че Вражеска страна под строги Международни санкции, успява да снабдява Отбранителната си промишленост със Санкционирани електронни елементи, демонтирайки такива от автоматични перални и друга Бяла техника. Тъй като "highly likely" местния Инвентар в гореспоменатата страна е на изчерпване, Външното им разузнаване може би е изпратило екипи от висококвалифицирани Инженери по електроника, снабдени със съответните легенди за прикритие и всички необходими Средства за конспиративна работа по всички краища на Свободния Свят, където се намират "Гробища" на Бяла техника, с цел разглобяване и изпращането им в Родината за по нататъшна употреба, главно като електронни компоненти за Балистични и Управляеми ракети. Този предполагаем Канал "highly likely" е основната причина въпросната Вражеска страна още да не се е предала и съгласно Генералният план разделена на части и унищожена като Световна сила Веднъж и Завинаги". Докладът препоръчвал на Централата да вземе необходимите мерки за пресичане на този Нелегален канал, като средствата за целта да не бъдат жалени. В Централата се разтичали да изпълнят дадената Директива. Назначен бил Ръководител и създаден Щаб и цялостна Структура на Операцията. Давайки й кодовото име "Бяла техника" всичко необходимо вече било налице. Оставал само "ACTION"-ът, както му викат по тамошному и нещата се задвижили. За България било установено, че има 20-на такива "съмнителни" Обекта, на които биха могли да вършат подривната си дейност Вражеските агенти. Но от тях само 3-те Софийски имали реална възможност да осъществят необходимата логистика за предаване на "материалите" чрез Посолството за по-нататъшен транспорт до Вражеската страна. Затова Централата решила да изпрати само три екипа в Балканската страна. А и средствата, макар и "неограничени" изисквали да се изразходват пестеливо.
Установявайки, че във въпросната Страна на тези Обекти преобладаващо се трудят представителите на един мургав етнос, Централата решила екипите да бъдат съставни от агенти, принадлежащи към същия или подобен етнос. За щастие това не било проблем, защото на Щат имали безброй от тях, потомци на преселници от бившата им най-голяма Колония, т.нар. някога "Перла в короната на Империята". Някои Джентълмени още въздишали с носталгия за тези отдавна, отдавна отминали славни времена забравили в кой век живеят Великата колониална Империя отдавна я нямало никаква, но вроденото им от тогава надменно отношение към останалия свят съпроводено с безкрайна арогантност оставало да бъде тяхна характерна черта.
Така селекционираните за операция "Бяла техника Бойци на Тихия фронт" с лекота изучили местните наречия, култура и нрави, вписвайки се идеално в обитаваната от въпросното малцинство жизнена среда. Построили си с подръчни материали, по една Барака в "китния" квартал Факултето, където други етноси не припарвали. Купили си коне и каруци и се включили в "трудовия процес" на интересуващите ги три Обекта. Преструвайки се на разглобяващи перални машини, или "копаейки Силиций" както се наричала (да припомним) на местния жаргон дейността, те в действителност заснемали всички "присъстващи". Впоследствие изпращали снимките за обработка чрез разпознаващ лицата софтуер, в търсене на Вражеските агенти. Несъмнено и Ученият като "копач на Силиций" също попаднал сред проверяваните лица.
Натоварените със събраният за деня "Силиций" каруци, те проследявали много внимателно, напълно дискретно и по всички правила и директиви, по които се обучават най-висококвалифицираните агенти. А те били истински "Асове" в тази професия. Подбрани "Най-добрите от Най-доброто", с което разполгала Централата като агентурен състав.
Когато се установило, че предаването на събраното от "Силициевата доли на" се осъществява в един добре замаскиран обект, намиращ се на има-няма и 500 метра от Посолството на Вражеската страна, Резидентът за Балканската страна се обнадеждил. Застанал пред въпросния Обект, означен с табела "Пункт за предаване на Вторични Суровини и Отпадъци" и все още сричащ дългото по неговите стандарти странно наименование, той неволно си помислил: "Да им се чудиш на тези туземци, как измислят толкова дълги и неясни наименования. А казват, че били по-глупави от нас."
Относителната близост на Замаскирания обект до Вражеското Посолство налагала предположението, че "highly likely" от съмнителния Обект с дългото наименование, започва подземен тунел, достигащ до вътрешността на Вражеското Дипломатическо представителство, а оттам "санкционираните" елементи, отново "highly likely" се отзовават в подземните му гаражи и натъпкани в чувалите на Дипломатическата поща заминават по предназначение.
"Higli likely" или не, но Предположението все пак трябвало да бъде подкрепено и с някои Факти и Доказателства, иначе си остава само едно "голо" Предположение. А Централата изисквала Действия, Резултати, Арести и Разкрития, които да покаже на Света и задействайки "Свободната преса" да разкрие "грозното лице" на Коварния враг. А той несъмено бил хитър и Коварен. Резидентът знаел това от собствен опит придобит през дългите години служба и нямал съмнения по този въпрос. Разбира се най-бързо този нелегален канал можел да бъде пресечен като се залови и провери Дипломатическата поща. Но Международна конвенция категорично забранява подобни действия, а наглостта на Централата все още не била достигнала дотам да премине и тази граница, за да издаде съответната Заповед. Затова се налагало Входът на този таен Подземен тунел да бъде открит по най-бързия начин. Резидентът наредил на мургавите си "Командоси" да го търсят. Трите Екипа агенти заработили денононощно, хвърляйки се с жар и ентусиазъм за изпълнението на поставената Задача и използвайки всички хватки и приоми, преподавани им в Академията на Централата. Повечето от тях малко съмнителни от Законова, Морална и Етична гледни точки, но Резидентът им разяснил, че "Целта Оправдава Средствата" и изискал незабавни Резултати. Той особено наблягал на думата "Незабавни", добавяйки "Майната им на Средствата!!!" ( или както там му казват на техния си език). Думите "Fuck" и "fucking" били едни от най-често споменаваните от него в общуването му с подчинените агенти. А това несъмнено издавало на какъв неимоверен стрес е бил подложен този иначе стоманено хладнокръвен човек от тази (fucking) Централа.
Майната им или не, но това се оказало една изключително сложна Задача. За нещастие дори и след година упорито търсене този Вход не могъл да бъде открит. Коолко жалко! Явно Вражеските бойци на Тихия фронт са се погрижили да замаскират въпросния предполагаем тунел изключително професионално.
Когато Агентите докладвали в Централата, че упоритото им търсене не дава резултат, оттам неохотно удължили с още година командировката, предупреждавайки ги въобще да не мислят за връщане докато не го намерят. Изпратили и нов Резидент. Изобщо Централата била "бясна" и не пестяла ругатните и заплахите. За стария Резидент да не говорим. Той просто изчезнал безследно и толкоз. Имало съмнения, че е бил ликвидиран за "несправяне със задачата", но това си останали само Съмнения. Изплашени до смърт от тези Съмнения и от реално очертаващата се перспектива да останат завинаги в "китния квартал" със своите братя по етнос в тази Балканска страна, Агентите удвоили усилията си. Опитвайки се да открият вражеските Инженери по електроника. Всеки съмнителен "Елемент" бил поставян "под лупа", а някои от по-съмнителните даже и "под микроскоп", съгласно всички правила и канони на "Професията". Те насочили своя професионален интерес изключително върху "копачите на Силиций", трудещи се на обекта "Малашевска Силициева долина", дори и към техните семейства и приятели. Повечето от тях се явявали и техни съседи или съкварталци, обитаващи китния (и избягван от други етноси) квартал. Това определено улеснявало наблюденията. Нали и затова са се заселили специално там, а не в хотел "Шератон".
"Ах, Шератон, Шератон! Ще можем ли да те посетим някога отново?"- мърморели си те тихичко под нос на своя си език, оглеждайки се гнусливо наоколо.
А това което виждали била една мнооого, мнооого по-различна "жизнена среда" от тази в хотел "Шератон". Спор няма по този въпрос! "Шератон" и "Факултето" са два сякаш различни Свята, намиращи се на две различни Планети, всяка от които принадлежи към някаква своя си Галактика. А те бяха попаднали тук, в тази именно Галактика, Планета и Свят стриктно "по работа". Работа, която чакаше тях. Тях и никой друг. Отново мърморейки тихо под нос на своя си език, те си го напомняха и напомняха отново и отново до втръсване. "Fuck..fuck..fucking job...fu...ck...".
Работа, работа и пак работа. Именно тя ги караше да обръщат особено голямо внимание и на така наречените "дреболии". Тези най-незначителни на пръв поглед детайли и особености в поведението, характера, визията, "езика на тялото" и какво ли не още. Внимателно анализирайки ги и търсейки упорито тези пусти несъответсвия, които биха ги довели до разкриването на врага.
Но и тук отново ударили на камък. Изключително добре подготвените Вражески агенти сякаш се бяха "разтопили и слели с околната среда". Истински Хамелиони, а не Агенти! Те не се различавали по нищо от другите обитатели на "китния квартал". Обявените за "Съмнителни" копаещи Силиций "Агенти" също така биели жестоко жените си и прекалявали с пиенето на местната алкохолна напитка наричана "Ракия", дори непоглеждайки или посягайки към предполагаемата любима Водка.
"Как да ги намериш такива? Все едно да търсиш Хамелион в купя сено, пардон, май че беше Игля, не Игла беше бе? Проклет местен език! Проклет да е и Кварталът и цялата им Балканска страна! Проклети да са и Централата и Работата! "Fu........ck!", им идвало да изкрещят и понякога даже го правели забили глава във възглавницата.
Изобщо нямало нищо за докладване в Централата. А тя не обичала такива работи. Ох, ох, ооох. миришело на наказания и понижения, недай Боже и нещо по-лошо. Тъжната перспектива да останат завинаги сред своите "събратя" била на път да се превърне в реалност. И то с голяма степен на вероятност. "Highly likely" дето има една дума.
Ученият разбира се и понятие си нямал, че някакви си чужди Разузнавания се надхитряват, мерят сили и са се вкопчили в схватка на Живот и Смърт. И то някъде в непосредствена близост до него, включително и в "Силициевата долина", където той кротко си разглобявал бракувана Бяла техника в търсене на електронни компоненти. ("копаейки Силиций", както казвали "колегите").
След успешния "работен ден", заметнал през рамо натъпкания до краен предел с най-високостойностна електроника чувал, той бил зает с мисли как и къде би могъл да вложи новооткритите съкровища. Съкровища, които не му стрували и стотинка, а щели в перспектива да допринесат много за Науката, а оттам евентуално и за Човечеството.
Вълнуващите го Теми са много, много по-смислени и полезни за Човечеството, отколкото например: "Къде бил някакъв си Подземен тунел? Кой нарушавал някакви измислени от някого си санкции", все безсмислици вълнуващи умовете на работещите в разните му там чужди Централи. Какво разхищение и разпиляване на Материали, Средства и Енергия? Какво Безобразие? В какъв Свят сме принудени да живеем само?! Все Въпроси, въпроси и пак въпроси, а "отговор отнийде взора не види", както го е казал Поетът.
Но както и да е. "Световните Проблеми", си имат и "Световни Лидери" да си ги решават. А ние, Простите хорица, нека се върнем при нашия Учен, с неговите Проблеми, с неговите Радости и Болки, които са много, много по-близки до нас и затова по-достъпни за разбиране.
За съжаление, понякога само "Млад техник" и "Силициевата долина" не били достатъчни за създаването на крайно необходимите му Уреди и Устройства. За да се "наблюдава и слуша плачът и песента на клетките" са необходими Уреди от най, най-висок клас, а те струват милиони. Дори китайските им "пиратски" копия се явявали само Мечта за Учения. Една недостижима, безбожно скъпа мечта.
Клетките както е известно са Основният градивен елемент на всеки организъм. В човека те са около трилион и комуникират помежду си по известни само на тях Биохимични пътища. Всяка Клетка си има и часовник, който често поглежда, за да знае кога и какво да "прави". Това са все общоизвестни на Науката Факти. Неизвестни и неизследвани са останали до момента техните възможности да плачат, пеят и изразяват по друг начин своите Чувства. А Ученият бе толкова близо до разрешаването на тези тъй важни за цялото Човечество въпроси. Но му липсваха Прецизните уреди, липсваха му средствата да ги купи, липсваха му "Златните яйца", нехайно оставил Хитрите лисици да му откраднат. Ех, да бе запазил за себе си поне 5-6 от Наградите, полагащи му се за направените Открития, сега без проблем щеше да си набави прецизните Апаратури, но уви не беше така.
"Защо бе винаги толкова небрежен с парите? Защо, защо?" Така скубейки коси и почуквайки с упрек по главата си, той все пак осъзна, че Съдбата не е била чак толкова несправедлива към него. Тъжните Истории на Обектите с Артистични наклонности, поели по кривите пътеки на разни зависимости го поотрезвиха. Той разбра, че Научният коловоз, по който бе преминал животът му, макар понякога прозаичен и скученоват за някои, го е предпазвал от съблазните, "да кривне и да полети" към Дъното. Защото, ако бе "кривнал" и стигнал до нуждата да бъде спасяван, той не хранеше никакви илюзии по този въпрос. Наблюдавайки Екземплярите избрани от "Странната ръка", които тя бе "заселила" на "Острова на Спасението" той не се съмняваше, че би си останал забравен и непотърсен от никого на това Дъно. Учени (а за Автори пък въобще да не говорим) явно не бяха никак необходими като преки Участници в този странен, Странен Експеримент, заложен от тази "Странна, Станна Ръка". Като Наблюдатели може би да, но като преки Участници, не. Може би да? Може би не? Само "Странната Ръка" си знае.
Вече познавате тези реторични въпроси, нали? Ех, как ги обича този Автор!
Поуспокоен и примирил се с временните си неуспехи, Ученият продължи Научните си изследвания с наличните ограничени Технически средства, но с още по-големи Жар и Упоритост.

Да го оставим да работи, а вие купувайте в. "Старческо Дело"! Купувайте! Купувайте! Не се срамувайте! Хайде че не остана