автор: Liberator

Тя като добра професионалистка не го смути с въпроса "Какво ще желаете", а реши да изчака.
Яйцето вече завря и тя педантично погледна часовника. Трябваше да ври точно 10 минути. Сложи в тостерчето една филийка и в малкото пространство на Баронесата се разнесе приятен мирис на препечен хляб.

Това сякаш пробуди странника от четенето на новини - и той попита: "Имате ли нес кафе?" - "Да" - беше отговора.
Снежи се учуди малко - тук никой не поръчваше нес кафе. Последва въпрос: А "мед?" "И мед има" - Снежи ме издържа - и се усмихна истински. Мъжът пак се зачете и забрави за околната действителност.

Вече наближаваше 10 часа, а събитията ставаха от странни по-странни. В този непознат имаше нещо, което я привличаше. И някак вярваше, че той ще си плати сметката. Тази мисъл я накара да се засмее на глас, което пак "събуди" читателя на вестници и книги
- Ох - направете кафето с мед, моля Ви, нещо смешно ли забелязахте по мен??

- Не не!- отвърна Снежи. Помислих си за нещо мое.
- Нима?
- Да! Днес реших да започна диета и ми стана смешно от менюто, което трябва да спазвам...

- Аха - да ... Наистина е доста весело. Без олио, сладко, хляб, ядки, пържени картофки... всичко вкусно трябва да се изключи от менюто.
- Ама Вие явно сте познавач?
- Разбира се! Усмихна се странния мъж. Вече за десети път започвам диета. И за стотен отказвам цигарите :)

Читателят извади пакет червено "More" и каза:
- Ще запалим ли заедно? Защо не седнете до мен?
Снежи само това и чакаше и се намести до него. Харесваше тези цигари. Запалиха.
- Май не сте от този квартал - никога не сте идвал тук? - попита сладураната.
- Даже не съм и от този град - отвърна почитателя на писаното слово. Но видях името на капанчето Ви - и реших да вляза точно тук. И се усмихна. Усмивката му я плени.

- "Непременно ще отслабна" реши Снежи - и стана за да донесе нес-кафето с мед за новия клиент, поредният омагьосан от поетичното име на заведението. Определено "the baroness" привличаше интелектуалците като магнит...