автор: se4ivotonasekirata

Обичаха се Анжи и Арчи. Все пак бяха брат и сестра, та си приличаха и визулно. Едни
такива пухкави, бузести, дребни на ръст. Дори говореха еднакво, по-точно сумтяха.
Трудно им се разбираше.
И двамата бяха свикнали на пари, на много пари. Пари от мама и тате, от баба и дядо. Особено дядото имаше много пари-частен бизнес. Караше я непочтено, но се заима и със злато. Баща им се поболя, но защо ли майка им не се интересуваше от него. Той се задушаваше от астмата, която му взе живота накрая. Майка им не поиска за последно да му подаде помпичката. Те знаеха, че искаше да се отърве от него. Майка им водеше доста разгулен живот. Имаше много мъже, та и едно любимо куче-каракачанка. Спеше си с него и не се срамуваше от децата си. Какво ли не бяха видели двете деца освен многото пари и разкош в дома им. Нямаше друго хубаво. Анжи стана като майка си, но намери един „смотльо“ така му викаха приятелите и, които се брояха на пръстите на едната и ръка. Дълго нямаше деца, а и не искаше. Не искаше и да живее в този град, в тази къща-голяма, разкошна. Замина със съпруга си в столицата, после в чужбина и така, докато едни ден разбра, че няма брат. Брат и беше се замесил в някакви групировки, играеше с много пари и незаконни неща. Не можа да влезе в затвора, все пак оправи живота на двете си деца
от жена туркиня. Направи им жилища в столицата и в живописно градче на морето. После как ли що от раз почина. Анжи не разбра всъщност от какво или му предизвикаха инфаркт неговите съдружници. Там в малкото крайгранично градче, където българска реч не се тачеше. Анжи съвсем озлобя когато и на нея и се случи нещо подобно и загуби много пари. Трябваше да се свърже пак с онези с дебелите вратове и да замине зад океана. Съпругът и след нея той беше просто параван. Не, не беше проститутка, но правеше чуждите деца-българчета такива. Защо ли все не и стигаха парите, дори многото злато оставено от баба и и дядо и. Имаше братовчедка, с която не си приличаха, но носеха едно и също име. Разбираха се до едно време. Извикаха я от чужбина, когато майка и самотна с парите си почина. Старицата все пак поживя 87 години. Въпросът беще в къщата-разкошната. Анжи трябваше да я запази, там е израсла в името и паметта на брат си, на майка си. Никой не живееше в тази проклета къща, но беше дадена под наем на множество фирми и капеха не , а направо течаха много пари от нея. Всички тези пари ги взимаше тя и съпругът и. От кметството не можеха да я съборят без нейно разрешение, да построят на нейно място да речем супермаркет. Тя беше на централно място в града. Анжи сама трябваше да се справя със семейните проблеми, да взима решения още повече, че братовчедка и реши, че ще и заведе дело за къщата, поне за част от парите-от наемите да и дава. Братовчедка и скоро беше загубила баща си-брат на майката на Анжи и Арчи. Живееше скромно в малко балканско градче със семейството си. Анжи имаше възможност да я свърши и със съдебни дела, хората около Анжи бяха от подземния свят. Не я бъркаше да и дава и част от наемите на нея, но в името на починалата си майка, баща, брат, баба, дядо си каза, че няма да дели тази къща оставена от майка и и баща и, от баба и дядо и. А дали беше така ? Имаше документи, разбира се фалшиви, с каквито прогониха на времето семейство купило част от тази къща. Със съдебни дела майка и ги прогони и умори. А сега какво. Анжи трябва да се бори с братовчедка си на живот и смърт за имота, който тя искаше да е само неин. Тя оцеля от цялото семейство, защото не и пукаше за нищо, безскрупулна на ента степен, не че другите не бяха такива, но бяха в България. Тя се покри там далече зад океана и спечели. Родината и не я интересуваше, виждаше, че е потънала, но тази къща нямаше да я даде дори на общината, чак пък да дава пари на братовчедка си от наемите. Би било смешно–една къща, голяма, разкошна…чак пък толкова, но явно имаше нещо друго и се разбра какво е доста по-късно. Съдебното дело се проточи и тя буквално смаза братовчедка си дори я заплаши. Какво ли не става в днешна България, особено свързано със съд и прокуратура. Анжи беше все пак щастлива и доволна, но нещо и липсваше, не знаеше какво точно. Имаше всичко, слугуваше на капризите си, желанията си, та и зодията и бе такава-силна. Разбира се не лъвица като майка си, но се надяваше да достигне
старост до нейните години-почти деветдесет. Нямаше намерение да се прибира за постоянно в България, но си имаше силни хора навсякъде и нямаше как в тази сбъркана нейна Родина да не извлича полза от родната си къща, и да отмъсти на съдбата за починалите и близки, и роднини. Беше отмъстителна. Злобата я разяждаше. Все пак и се искаше да умре в Родината си, която ненавиждаше както и народа си. Може би синът и щеше да остане в България, но не бе сигурна той не можеше без нея.
Беше в самолета, когато и се обади братовчедка и с вест, която я накара да настръхне. Имало заповед за събаряне на къщата–от общината. Така се водело, но задкулисно бил в играта мастит бизнесмен политик. Не поиска да и каже как става така, след като не са питали нея. Анжи трябваше да го купи, но не беше толкова дашна. Не беше и такава да се откаже, да се примири. Беше здрава, но да и не. Сърцето и притупа и...край. Погребаха я в България. Къщата бе съборена. В основите и бяха намерени златни предмети и реликви. Синът и остана там в чужбина до края на дните си. Братовчедка и умря в бедност и нищета. Целият им род свърши зле, съдбата отмъсти за краденото злато, пари…на дядото на Анжи. Всички тези хора, които бяха измамени от него отмъстиха, нищо че и те бяха в отвъдното.
Слънцето припичаше площада на малкото градче, където се белееше хубава просторна сграда на мястото на тази къща, която явно беше проклета и собствениците и. Едно куче-каракачанка всяка вечер спираше пред сградата и виеше с часове. Това продължи точно 40 дни. После някъде кучето изчезна .

автор Анита Христова Трифонова