автор: se4ivotonasekirata

Вятърът свистеше в клоните на дърветата около къщата. Снежната виелицa беше в стихията си. И дума и не можеше да става да се пътува в това време. Кучето скимтеше на двора и единственото, което тя реши, че ще направи днес бе да нахрани поне него. Все още имаше с какво.
То не беше придирчиво. Самата тя не помнеше от колко време не беше се хранила, като нормалните бели хора. Онази нощ починалата и майка и се яви на сън и я попита защо не я е родила в Джунглата поне банани без пари да яде, но отговор не получи. Възкръсналата и майка се бе издокарала с дебелото и кожено палто и не и обърна никакво внимание. Явно беше и сърдита. Всъщност това и палто пак някой и го бе подарил. Но къде ходеше тя? Никъде. Живееше като отшелник. Трудно контактуваше дори със съседите си. Не я разбираха, според нея. Всъщност много и се искаше да си има приятели, хубава работа, да няма това постоянно главоболие, свистене в ушите и желание да се пресели в отвъдното. Искаше и се, но не можеше да се справи. Това вътре в нея беше много по силно отколкото си мислеха околните, дори лекарите. Само тя си знаеше колко е силно и колко е безнадеждно всичко. Пълен срив ще каже някой, но не! Всичко идва от загубата на вярата в човека, в добротата на хората. И кои бяха виновни за това? Лошите. А тя не бе от тях, точно затова беше тяхна жертва. Когато ти вземат всичко, дори здравето, как да продължаваш да живееш. Те всичките тези-лошите са около теб, по друг начин разсъждават, общуват. Това егоизма, лакомията, злобата, завистта и бяха чужди, как да продължи. Задаваше си тези въпроси постоянно и нямаше отговор нито от живите, нито от мъртвите явяващи и се все по често в сънищата. Сложи дърва в печката и се зае пак с плетивото. Плетеше детски чорапи за кого и тя не знаеше. Навярно щеше да ги подари някъде, някога. Сестра и –единствената и жива роднина бе в чужбина, но много далече там зад океана, където всички българи бягащи от Родината си мислеха, че са на най-сигурното място там. Обичаше да чете много и всякаква литература, но не и вестници. Не вярваше на разните драскачи за пари, които твърдяха, че Сибир ще се слее един ден със Северна Америка, че Антарктида се пропуква отвътре, а не периферно и че от това нищо добро няма да последва. Знаеше, че това и да стане тя няма да е жива, и че човек е съвсем безпомощен пред майката природа. Беше земна, макар че често летеше, летеше в мислите си и в сънищата си. Кучето се разлая и тя погледна през заскреженото стъкло. Мъжът беше непознат, но се спря точно пред залостената и с дърво порта. Нямаше желание да се показва, но той избута дървото и тя разбра, че няма друг избор освен да се покаже.
- Има ли някой?
- Какво желаете?
- Вие ли сте сестрата на Дафне Браун?
- Каква Дафне? Имам една сестра Дафинка и живее от много години в Америка, нямам никаква връзка с нея. Друга си нямам. Родителите ми починаха отдавна.
- Госпожо или госпожице, как да се обръщам към Вас? Няма ли да ме поканите, студено е, а трябва да поговорим.
Не беше свикнала да кани непознати в дома си пък и мъж, но този и се видя свестен, доста възрастен. Тя все пак беше госпожица дори на години.
- Как пиете кафето със захар или без?
- Без захар, но благодаря, нямаше нужда !
Мъжът извади от голямата си чанта цял топ с книжа и започна да ги разлиства. Тя не разбираше английски, но той говореше доста добре български. Започна да и обяснява надълго и нашироко за някакви договори, сделки, дарения…
- Искате да кажете, че сестра ми не е между живите вече? Но тя няма как да не е имала там съпруг, деца, тя е доста по-голяма от мен.
- Спокойно, нищо такова не съм казал, но сестра Ви е посочила само Вас за нейна близка, роднина. Засега властите още я търсят.
- Искате да кажете, че ми е оставила завещание или дългове?
- Искам да кажа, че колкото и да Ви е неприятно ще се наложи да пътуваме с Вас до Америка, ако не веднагаq то след няколко дни.
- О, не! Няма да стане, за тази цел си има държавни органи, защо да Ви вярвам?
-Госпожице, аз съм честен човек и така стоят нещата, за ваше добро и това на сестра Ви го правя.
- И защо? Кой Ви плаща?
- Има кой.
Изкара си го на чорапчето. Захвърли го в ъгъла на стаята и за първи път се видя в това ужасно състояние.
Страните и пламнаха, очите и блеснаха, ръцете и се разтрепериха. Обикаляше нервно стаята, а човекът си наместваше очилата и я гледаше изумен. Навярно чак сега се е убедил, че тя е по-различна от другите, дори от сестра и, която явно е познавал. Усети колебание в мислите му, но и разбра, че няма как да не му се подчини. Сестра и ги е забъркала някакви там, но защо нея търсят и то точно сега след толкова години.
- Госпожице, Маргрет! Отседнал съм в хотел „Липата” и до два дни-толкова мога да чакам ще Ви чакам да дойдете с решение, правилно решение. Съветвам Ви да постъпите разумно. Билета Ви до Америка е осигурен и пак благодаря за кафето, Маргрет!

- Но не съм Маргрет, а съм Маргарита!
Човекът стана и съвсем спокойно излезе от стаята с една широка усмивка, която съвсем я озадачи.
Цяла нощ се въртеше, не можа да мигне и час, и рано сутринта, когато навярно е поспала три четири часа пак видя в съня си майка си. Пак с онова палто същото, но някак си по-тъмно кафяво бе станало. Майка и така облечена се хвърли в кладенеца на двора и заплува. Смешно и страшно, в кладенец, а плува. Затова ли се изплаши и се събуди. Излезе навън до кладенеца целия покрит със сняг, но и не се опита да му отвори капака. Чу някакво свистене отвътре и изтъпя. Кучето се разлая и се нахвърли върху нея, не и даваше да се доближава до кладенеца. Реши се все пак и отвори капака. Погледна и изтръпна. Към дръжката на кофата бе прикрепен малък пакет, като кутия. Затвори капака, но това беше само за миг. След това размисли и като че ли виелицата я подканяше да вземе пакета, когато го отнесе в къщи и се опита да разбере какво има в тази кутия изпадна в ужас. Това беше прах, прах навярно от мъртвец. Приличаше на урна. През главата и какво ли не мина, най-напред помисли за сестра си, но пък този човек кога е успял да сложи урната в кладенеца, тя беше неотлъчно до него пък и кучето да го е усетило ако е идвал преди или през нощта. Стегна се както никога досега не го е правила, събра най-необходимото в една чанта заедно с урната и се запъти към хотела. Там я чакаше човекът още по-усмихнат явно доволен. Той не желаеше да отговаря на въпросите и.
- Тръгваме ли? Но първо ще върнеш урната в дома си, в кладенеца.
- Пак ли? Но защо?
- Нека не дразним мъртвите, които и да са те.
Когато пристигна в голямата държава всичко и се стори странно, дори човекът до нея стана много сериозен и се държеше строго с нея. Появиха се още двама костюмирани и я качиха в една голяма черна кола. Беше си казала да става каквото ще в крайна сметка една сестра имаше, за която все още се надяваше да е жива. Затвориха я в една стая и я разпитваха дълго. Най-много я питаха сигурна ли е, че с години не е виждала сестра си и откъде е била сигурна, че сестра и само в Америка е живяла. Затрудняваше се в отговорите, не знаеше накъде бият с тези въпроси, но най-сетне усети, че сестра и не е била коя да е и че наистина е изчезнала. Не точно, защото последните им данни били, че тя е била в самолет, който е свален от еди кои си. Не са сигурни дали е останала жива там, където е паднал специалният самолет. Така му викаха специален самолет, специален полет.
- А така значи…посъвзе се и започна неистово да крещи и да вика сестра си.
- Стига! Вашата сестра си нямаше никой освен Вас в далечна България, но се съмняваме че е жива, че е оцеляла. Впредвид поста и, ранга и се опасяваме да не е чужд агент, но сме длъжни да изпълним последното и желание да бъде погребана в България. Избрахме кладенеца Ви.
Сълзите спряха, само попита:
- И защо беше този театър, документи, пътуване, разпити, дискретност?
- Ние ще продължаваме да разследваме случая, да Ви следим, за което Вие оставате да живеете тук до разрешението на казуса и уточняване има ли смърт. Всичко Ви е подсигурено. Сестра Ви се занимаваше и с благотворителност, но нямаше свое дете, за което мечтаеше. Навярно за нея плетохте чорапките, а?

- Тъпи американци!-помисли си Маргарита, но не посмя да изкрещи. Убихте сестра ми. Едничката ми.

автор Анита Христова Трифонова