автор: Liberator

Художникът излезе от "Баронесата" почти минута след Ева. Разбира се, забрави да остави дребните стотинки за кафето. Снежи си го знаеше отдавна и този факт не й направи никакво впечатление. Тя получаваше заплащане, колкото да се каже, че не е без хич.
Но се беше разделила с приятеля си преди година и работата в кафенето и позволяваше да контактува с хора на живо, а не да виси денонощно в интернет и да я будалкат разни незнаещи какво искат младежи. Те даже и секс не знаеха как да си поискат. "Онанисти" - така ги определяше тя. Барманката на "Баронесата" бе не по-малко интригуващ образ отколкото вечно неплащащия художник. Можеше да даде и секс, а и сърцето си на някого - само да не беше някой от ония интернетски психопати.

Всъщност, Снежи беше даже доста симпатична барманка. Знаеше английски, имаше душа от памук и млечнобяла кожа. Красивата и коса бе приятно вързана на опашка, а очите и бяха топли и кафяви. На нея й липсваше само едно : Да отслабне с 8-10 килограма. И тя беше решена да го стори в най-скоро време. Книгите с начините за редуциране на теглото вече си стояха кротко под бар-плота и тя реши да започне атаката за отслабване, веднага след като Христо излезе от капанчето.

Направи си едно "проектно" меню за около 900 калории дневно.
Не беше трудно: едно твърдо сварено яйце на обяд с някакъв суров зеленчук, половин препечена филийка пълнозърнест хляб, и една ябълка за десерт. Вечерята трябваше да включва малко кисело мляко, другата половинка от филийката хляб 1/4 пиле на грил и това беше всичко за деня. Закуска реши да не прави, защото кафето с малко мед в него - беше достатъчно.

"Ще го накарам аз да ме нарисува" - се закани Снежи на леко разсеяния художник, който виждаше само красавиците, но нямаше никаква тръпка към момичета с нежна душа и сърце като нейното. "И аз мога да съм красива"- си каза и сложи яйцето да се вари за традиционните 10 минути.

И без това не очакваше повече клиенти. Но понеже тази утрин явно беше омагьосана от някаква особена Съдба - и се случваха само необичайности - вратата на "The Baroness" се отвори рязко и вътре с бърза крачка влезе странен мъж с очи като нейните - но те просто пронизваха с дълбочината на проникване. Беше около 60 годишен и напълно непознат за нея. Явно не живееше наблизо. Носеше някакъв вестник и книги. Каза "Добро утро" и веднага седна и се зачете