автор: lubotran

В предходните Серии бе споменато за четирима Музикални ентусиасти добрали се, или по-точно казано извлечени "полуудавени" и настанени на "Остров на Спасението" от загадъчната "Странна Ръка".
Тяхната първа среща се състояла в деня на откриването на въпросния "Остров". В този тържествен ден, изпълнен с речи и емоции, подредените на импровизираната в Столовата сцена музикални инструменти ги привлекли като магнит. "Какъв късмет само? Да попаднеш в Образцов Старчески Дом с налични музикални инструменти. Какво повече може да се желае от живота", зарадвали се те и се заусуквали, уж небрежно около тях. Докосвайки и галейки ги нежно с ръце, те завързали разговор помежду си. Споделяйки набързо музикалните си изяви, веднага станало ясно, че музиката е смисъла на техния живот. Разбира се за другите им "пристрастия" от Миналото като Женкарство, Зависимости от Алкохол и Наркотици не се отворила дума. Това били "стари работи" и останали далеч, далеч някъде в това проклето Минало. Сега вече най-после дошло време да се помисли и за Бъдещето. А то при наличие на осигурен покрив, храна и музикални инструменти, както и съжителството с толкова много "сродни души", се очертавало Добро. Може би даже много, Мноого Добро. На този етап било още твърде рано да го характеризират в очакванията си като Светло, Сияйно и с други подобни по-силни определения. Но при всички случаи несъмнено изглеждало, че ще е далеч, далеч по-сносно от тяхното Минало. Като се има предвид какво представлявало то дотогава, кой би оспорил това?
Скоро след първата импровизирана среща, се установило, че случайно или не, новите познайници обитават две съседни стаи в "Бърлогата на Старите лъвове". Тази близост на домуване им предоставяла възможността постоянно да общуват и обсъждат своите мечти. Резултатът бил, един неимоверно ускорен процес по превръщането им от четирима случайно събрани музикални ентусиасти в членове на новосъздадена музикална формация. Рок Група, на която било Предопределено да завладее любовта и сърцата на Безсмъртните Обитателите на "Старчески Дом №3". Бъдещата им из- ключително ерудирана и специално подбрана от "Странната Ръка" публика.
Техният на пръв поглед чудновато криволичещ жизнен път, изпълнен с поврати, превъплъщения и промени в ситуацията им всъщност е един доста добре изучен от биолозите феномен. Наричат го "Метаморфоза".
Подобно на една група Инсекти, нашите Музиканти преминават през всички нейни фази. Започнали като невинни малки Гъсенички в края на първия период от живота си, вече са деградирали до завършени гнусни пълзящи същества, пиянстващи и вършещи глупост след глупост, след това те достигат етапа Какавида. През него затворени в своите Пашкули, те прекарват известно време като полу- или откровени скитници и бродяги, докато "Странната Ръка" не ги събира от Софийските улици, за да ги пренесе на "Острова на Спасението". Там вече Пашкулите се разкъсват и от тях излизат чисто нови пърхащи Пеперуди. На този трети и краен етап от своето развитие, те вече са близо до този съкровен момент, когато ще могат да размахат пъстроцветни крилца и да се понесат към висините на истинското изкуство и славата. Но преди тези новоизлюпени пеперуди да полетят, им предстяло да решат и преодолеят няколко Проблема и Препятствия. Него- леми, но все пак Проблеми и Препятствия.
Първият такъв Проблем се оказал Шопен. Той категорично отказвал да свири рок музика, обяснявайки им, че е завършил Консерватория със специалност Клавишни иструменти, профил Класическа музика, затова отсега нататък вече не може да падне толкова ниско до някакви "чалги", както гнусливо и надменно се изразявал. Плановете за бъдещето му в Дома били свързани с въпросната му Специалност и се надявал да дава съответно и Концерти. Не забравяйки да спомене, че такава била и несбъднатата до момента Мечта на покойната му Майка, като се кълнял, че тук той на всяка цена ще я осъществи.
Другите потенциални членове го умолявали да размисли. Те били наясно, че едва ли Дома разполага с друг такъв Стар лъв или Нежно цвете с толкова висока клавирна квалификация. Психологическият натиск върху Шопен бил неимоверен. Рок група без клавирна подкрепа си е едно нищо. Някаква пародия. Затова Шопен трябвало да бъде "пречупен". Просто трябвало!
И след множество увещания и прилагане на неимоверно силен психологически натиск те успели в своите усилия. Стигнало се до компромисното решение, Шопен да тъче на два стана. Той се съгласил основно да се подготвя и представя пред публиката в Класическия жанр, а когато предстояли изяви на рок групата, щял да им предоставя толкова необходимата клавирна подкрепа. За такъв виртуоз, клавирната част на рок парчетата си е "шега работа" в сравнение с "класиката" и той се надявал, че времето загубено с тях ще е минимално. Поне така си мислел, когато лекомислено се съгласил да стане "гостуващ" Член.
В последствие се оказало, че "рок енд ролът" ще го увлече и омагьоса до такава степен, че ще се превърне в основен жанр, избутвайки "класиката" и майчината Мечта на втори план.
След като си отдъхнали с облегчение, че всички Позиции вече са успешно попълнени, оставало им да направят и следващата стъпка.
Стъпка №2 била свързана с избора на Име за бъдещата рок формация. Отново с изключение на Шопен, всички останали Членове се оказали фанатични фенове на едни "Търкалящи се камъни" от Англия, затова с почти пълно мнозинство било прието, че думата "камъни" трябва да присъства в бъдещото наименование. Оставало да се уточни какви точно да бъдат въпросните скални отломъци. Възникнал известен спор. Подхвърляни били множество удачни, неудачни и откровено смешни предложения, но като безспорен фаворит се утвърдило определението "очукан". Дори Шопен, поглеждайки крадешком към Гошо Хубавеца охотно се съгласил, че това име приляга най-добре. Настоящият външен вид на всички до един от Съоснователите недвусмислено крещял, че "очукан" е най-точно характеризиращото ги определене в този напреднал стадий от техния живот. А този външен вид определено си бил, меко, мееко казано "маалко" очукан. Волю-неволю всички се съгласили с този "маалко" тъжен факт. Така формално засега, вече съществувала нова Рок формация, наречена "Очуканите Камъни". Формално, защото само Членове и Име не са достатъчни за да може една Рок Група да се устреми към Успеха.
Трябвал им Репертоар. Изпипан, съставен от смислени песни със запомнящи се мелодии. А този въпрос се оказал за тях един доста костелив орех. Урокът трябвало да бъде научен по леко нагарчащ и силно мачкащ самочувствието им начин.
Подведени къде от Наивност, къде от стремеж за Бърз успех и признание, "Очуканите Камъни" обявили датата за първия си Концерт определено неподготвени. Групата още далеч, далеч не била един сработен Колектив. Страхотни музиканти, но колектив? Не, безспорно още не!
Репертоарът им, скалъпен набързо, се състоял изцяло от "чужди парчета". Главно Хитове на Световноизвестни формации, налагащи да бъдат изпълнявани на майчиният за тези автори английски език.
С музикалната част всичко било наред. Разлики с Оригинала почти нямало, благодарение съвършеното владеене на музикалните инструменти от всички изпълнители. Нооо... с Вокалната част на песните, нещата определено не стояли добре. Вокалистите Гошо Хубавеца и Кърт, които меко казано владеели доста незадоволително английския, да не кажем никак, изпитвали явни затруднения при възпроизвеждането на думите с правилния акцент и звучене (особено в трзвото състояние в което се намирали от толкова дълго време). Тук разминаванията с "Оригинала" били значителни, да не кажем огромни. Разбира се съществували "смекчаващи вината обстоятелства". Майките на вокалистите били Българки, а не английскоговорящи и нямало как да предадат заедно с млякото и този чужд език на своите чада. А Чадата поначало не били и много от ученолюбивите, та после самостоятелно да го научат. И ето ти Провал. Нечланоразделни звуци напомнящи далееч, далееч за някоя английска дума, съпроводени от безупречен музикален съпровод. Оправдано или не, но това първо представяне на групата пред Публика можело да бъде наречено, ако не катастрофално, то поне незадоволително.
Възпитаната Публика не ги освиркала, но аплодисментите били вяли и ясно даващи да се разбере, че от "Очуканите Камъни" се очаквало повече. Много, много повече.
След преживяното Фиаско, те взели твърдото решение, че няма да допуснат повече такива "очукващи" удари по още крехката си Репутация. До избистрянето на нещата с репертоара и перфектното сработване на Групата, други рок Концерти нямало да има!!!
С цел "сработване", те участвали редовно на честите Танцови забави в Столовата, осигурявайки необходимата музикална среда. Започвали с дълги, дълги, бавни блусови мелодии. Двойките Стари лъвове и Нежни горски цветя се притискали плътно един към друг, отнесени в спомени за ученическите си години. На някои двойки постепенно дори идвали разни "нездрави мисли", като усамотяване по стаите. Нооо Правилникът бил пределно ясен по този въпрос. Моралната Полиция, несправедливо наричана "Гестапо", следяла стриктно този Правилник да се спазва. Само това донякъде отрезвявало прекалено подмладените танцуващи. Следвали по-бързите "Туисти", "Ламбади" и друи подобни игриви мелодии, изискващи по-енергични движения. Завършвало се обикновено с латино танци "Cha cha cha" , "La cocaracha" и " Guantanamera".
И така, изпълнявайки безупречно Танцови мелодии, поизмили донякъде срама от Първия си концерт, изпълнители и танцуващи стигали неусетно до заветния Вечерен час в 22:30. Как лети само това време? Светлините на рампата угасвали и настъпвало времето за Нощен отдих и Отмора. Танците са си уморително занимание, без значение възрастта на участниците. Нали Стари птици?
Но на сутринта нерешеният въпрос с Репертоара отново се изправял в цял ръст пред тях. Този нерешен Проблем определено ги мъчел и изнервял едновременно. Без Репертоар и Концерт няма да има, а на тях така им се излизало пред Публика! Стига само да има какво да свирят и пеят. А засега още нямало нище налице. "По Дяволите този проклет Репертоар!" Налагало се спешно да създадат достатъчен брой авторски песни и да съберат Кураж за втора изява пред Публиката. Не подлежало на обсъждане, че текстовете трябва да са единствено на Майчиния език на вокалистите. Не изглеждало също да имат особенно непреодолим Проблем с мелодиите на песните, тъй като композиторите Кърт и Гошо Хубавеца имали вече безброй идеи в това отношение. Бързи, бавни, хармонични, ритмични съчетания от звуци, които лесно биха влезли в главите на Слушателите, за да останат да звучат там дълго след края на Концерта. Но за да се превърнат тези мелодии в песни, трябват и лирични стихове. Първоначалното предложение на Хубавеца да използват текстове от "авторските" му песни, пяти някога на тавана в Общината, били отхвърлени с възмущение. Слова като,"екстаз, пот и слуз" карали другите членове на Групата да се чувстват омърсени. Дори Ринго, който бе имал "нестандартни" отношения с нежния пол в миналото, също казал своето категорично "Не!" на цинизмите и вулгарностите предлагани от бившия Гларус. Всички останали "Очукани Камъни" бяха свирили и пяли цял живот (по независещи от тях причини) единствено песни с посредствени текстове. Такъв бе навремето Репертоарът на Ученическите и Ресторантските групи. Но сега те искаха най-после да изправят на крака и осъществят (мачкани толкова дълго в калта) своите съкровени мечти. В тези си Мечти те се виждаха да изпълняват смислени, пропити с чувства поетични текстове, които достигат до дълбините на душите. Техните и тези на Публиката им. Пошлости като "падащи камъни, Радки пиратки" и други подобни бяха ги отвращавали прекалено дълго. Спомените за залепените по челото банкноти още стряскаха Кърт в съня му. Това Минало те определено нямаше да възпроизвеждат тук. На това Свято място, изпълнено с толкова много артистични Обитатели, събрани за Нов Живот, компромиси няма да се правят! Те твърдо си бяха обещали това.
Когато се съгласили единодушно (дори и с Хубавеца включително), че текстовете трябва да бъдат пропити с дълбока, смислена Поезия, съвсем естествено било да се досетят, че имат един забележителен съсед домуващ в стая № 1. Това бил Поетът.
"Как не се сетихме по-рано"- тюхкали се те.
След стъпването си на "Острова на Спасението", той също бе преживял своята Метаморфоза. От предишният свит, срамежлив, мърморещ под нос бивш Счетоводител, нямаше и следа. Тук той бе разцъфнал и проявил в пълна степен Дарованието си, което в миналото минавало за Проклятие. Поизпъчен и гордо вдигнал глава, той провеждал поетичните си Рецитали в Столовата, възползвайки се от всеки промеждутък време, когато сцената е свободна. На тези рецитали редовно присъствали 10-на лоялни любители на Поезията. Все крехки, лесно нараними души, които най-после имали възможност да слушат наистина добри стихове, без някой ехидно да хихика зад гърба им. Възхитени от безспорния му талант, те го възнаграждавали щедро със своите овации. Тези заслужени аплодисменти още повече го вдъхновявали и повишавали неговата продуктивност. Но от това качеството на творчеството му не страдало. Напротив, Стиховете му ставали все по-силни, все по-прочувствени и разбира се все по-вдъхновени. За което и верните му почитатели го засипвали с още по-бурни овации. Този Самовъзпроизвеждащ се и рискуващ Саморазрушение цикъл, "стихове-овации-вдъхновение, следван от нови стихове, нови овации и ново вдъхновение", но вече на "Квадрат" ставал прекалено опасен и кой знае как би завършил, ако не бъде прекъснат навреме. Поетът явно се нуждаел спешно от малко Разсейване и Почивка от тези Рецитали с тази превъзбуждаща го и прекалено вдъхновяваща го Публика. Нещата стояли на "Живот и Смърт", ако въобще можело да се говори за Смърт в "Дома на Безсмъртните".
И такова "Разсейване" се намерило. След кратък разговор със закъсалите за текстописец Трубадури, той се съгласил да се откъсне временно от своите боготворящи го фенове и великодушно се наел да напише Лириката на предстоящите песни за този тъй бленуван от "Очуканите камъни" Репертоар. Репертоар, който за тях също се явявал Екзистенциален въпрос. Най-после този кошмар за групата бил на път да отлети в небитието и те си отдъхнали с огромно, огромно облегчение на каквото са способни само много изтерзаните и душевно измъчени хора. "Оооххх! Доживяхме, доживяхме!"
Осъзнал, че чрез "Рок енд рол"-а неговите Поетични рожби ще могат да се срещнат с още по-голяма Аудитория, Поетът сътворил цяла "Плеяда" от тях. Те отново били главно на единствено интригуващата го "Старческа" тема, но това била и "Темата на темите" за всички Обитатели. Все Старци и Старици в края на крищата."За Любовта, Семейството и Труда ли да пише?"
Но тези стихове вече се отличавали с ритъм и звучене подходящ за песни. Рок песни.
Веднъж попаднали в ръцете на композиторите Кърт и Хубавеца, само след няколко пробни акорда и припявания, за всички станало ясно, че Поета е Техният човек. Текстовете определено ставали за песни. Ставали и още как?
След отпадането на Проблема с Репертоара, оставали само фините настройки и разбира се още много, много работа. Но за новосъздаденият Колектив, съставен от Музиканти, Поет и Композитори вече нямало спиране и те се понесли като лавина към Успеха. Лавина, помитаща всичко по пътя си. Имат се впредвид Пречките и Проблемите, не нещо друго. Спокойно читатели! Не сте застрашени от затрупване със сняг.
Поета променял на коляно Текстовете, ако композиторите успеят да го убедят, че така те се съчетават по-добре с Мелодията. От своя страна двамата композитори, които работели като един, променяли Мелодията, ако Текста бил перфектен, а тя не е. Шопен и Ринго също давали своя принос, главно за тънкости касаещи техните инструменти.
Творческият процес вървял с пълна пара. Не след дълго "Очуканите Камъни" разполагали с 20-на песни, все кандидат Хитове и нагоре, готови за представяне на отбраната си Публика. Но този път те наистина били добре подготвени за предстоящия си Концерт. Подготвени и още как! Повече Излагации нямало да има. Те били абсолютно сигурни в това.
"Ако въобще съществува нещо "Абсолютно" сигурно на този свят. Казват, че Смърта и Данъците били такива, но в "Дома на Безсмъртните" и това твърдение е опровергано, тъй като там и тях ги нямало никакви. Какво е това Смърт? Какво са това Данъци?"- питали учудено "Безсмъртните".
Ех деца, деца! Деца на "Странната Ръка". В какъв свой свят живеете ?

Да оставим "Очуканите камъни" да насрочат Дата за втория си Рок Концерт, а ние да се подготвим да присъстваме на него в следващата Серия 17. Но само ако си купите следващия брой на в. "Старческо Дело"! Ясно ли е "Алцхаймери"?....