автор: Mojsei

В две части:
1. Нищо не искам, смирен съм в молба
2. В спокойствието запазваш място

1. Нищо не искам, смирен съм в молба


Струната в тебе
не само звучи,
тя е вълшебна
мелодия за двама,
поглъщана жадно с уши,
захласнати в общата радост,
но в нея прокапват
и морни сълзи.

Нищо не искам,
смирен съм в молба,
която бурята
в обич превръща,
защото ти си мелодия
в щастлива душа,
която в любов
те загръща.


2. В спокойствието запазваш място


2.1.
В спокойствието
запазваш място
и викаш ме с очи,
а общата ни радост се
задава, търпелива.

2.2.
Защото сме слети
в обща любов,
очите ни жадно
се търсят
в безкрая.

2.3.
Докосвам ръката
ти нежно -
поглъщаш милувката
и с тепет
отвръщаш.

2.4.
Потъваме в
общия ни ритъм,
познаващи какво е
тъждество в
ликуващото тържество.

2.5.
В интимното
с теб сме цяло,
неподвластно даже
за перото,
о, О,Писана!?

2.6.
В легло за
тебе се превръщам,
ти, моя люлко -
сладка и
желана.

2.7.
Когато нежно
те докосвам,
дъхът ни общ
държи ни в
прегръдка здрава.

2.8.
Целувката ни
носи само
радост, защото
я тъчем
взаимно.

2.9.
Удържам
общата ни радост,
а ти така си
благодарна,
че ти благодаря.

2.10.
Игра на
страсти е това,
а нашите летят,
смирени и впрегнати
в хомота на радостта.

2.11.
Понасяш ме
в звездното небе,
така внимателна,
така чаровна -
вълшебнице!

2.12.
Проблясва
мълния в радотта,
огряваща телата ни,
споени в
поривите на духа.

2.13.
Завръщането
също е чаровно-
стоим смълчани
в неговия дъх,
онемели.

2.14.
Познали
с теб невинноста,
поемаме по
път познат,
лазурен.

2.15.
Шептя ти
буйни, сладки думи,
а ти си в
ритъма им
песен.

2.16.
Раздялата
за нас не е печал,
защото общата ни радост
носи се от
всеки.

2.17.
Съдбите,
срещнали се в съдба,
познават огъня
свещен на
невинността.

2.18.
Познах
те като моя
част,
дарявайки ти
цялост.

2.19.
Затуй
с тебе сме богати,
че с тъждеството
сме
благати.

2.20.
Безсилно
е перото да възпява,
това което
в душите ни
остава.