автор: idan1

Мъглив дим...
и пара...
и онзи там
на вратите...
рогатия...
И катран... отровно черен
зловещо...
Смях...
сатанински смях
И кръгове... кръгове
тунел цял.
Все и все
тясно става...
В обятията
на собствената
пот се мята.
Вяра има
но сили...
откъде ли...
все повече и
повече идват.
Напрягане...
до скъсване
и пълзене
през всичките ...
минава.
За усмивка...
Вече сила
не остава.
Всичко се разпилява.
Потъва... потъва.
Това е.. .мисли.
Мисли... за...
Значи мислите...
Все още нещо
живо има...
Дъхът... и...
Къс по къс
се събира.
Болезнено бавно...
Светлина...
И кокичета...
Господи колко...
всичките бели
И пискюли червени.