автор: lubotran

Изтривайки сълзите, неволно стичащи се по бузите му, Ученият реши да се завърне към основните си занимания - Научните изследвания. Оставяйки темата "Любов" на Специалистите по "тънката част", той се завърна в "Бърлогата на лъвовете" и влезе в Стая №2, където щеше да изследва поредния си Обект посочен в Книжата му под № 3.


Влизайки в Стаята завари Въпросния обект излегнат на леглото под окачена на стената китара, отправил замечтан, заспиващ поглед към няколкото снимки на разголени красавици, залепени под музикалния инструмент.
Обект №3 бе популярна личност в Дома и всички го наричаха "Гошо Хубавеца". Това прозвище му беше дадено първоначално от един доброжелателен Зевзек, който искаше "безобидно да се пошегува" с набразденото му от дълбоки бръчки и белези лице. "Хубавецът" не се обиждаше и сърдеше на това обръщение, но старателно прикриваше лицето си с бейзболна шапка и големи слънчеви очила, които не сваляше даже когато си лягаше да спи. Тези Атрибути създадоха малко трудности за Учения при поставянето на "шапчицата със сензорите", но високата им чувствителност преодоля и този проблем. Сигналите от мозъка бяха достатъчно силни и на компютърния екран се появиха доста ясни изображения на спомените му.
А те започваха с Детските години, когато малкият Гошко подскача безгрижно, отивайки и връщайки се от училище, чете Детски книжки и играе с шарени топчета. Всичко, с което може да се занимава едно нормално дете. Изобщо едно нормално Детство предвещаващо нормална Младост и съответно изграждане на един нормален Човек в бъдеще.
До тук добре, но след започване на Средното му образование , когато по-голямата му сестра става стюардеса в Авиокомпания "Балкан" всичко това т. нар."нормално" коренно се променя . Нейното малко "леко" поведение й помога бързо да се уреди за най-желаните от всички полетни дестинации, тези към "Загниващия запад". А завръщайки се от тези командировки, тя не пропускаше да донесе обратно в къщи "миришещите на гнило" Западни продукти и влияние.
Така още неукрепналият младеж Гошко, опита в Ранната си възраст ароматните цигари "Кент" и уискито "Крачещият Джони". Но най-голям интерес у подрастващия брат предизвикаха разхвърляните небрежно тук и там из къщата Порнографски списания. Тях той прелистваше трескаво и "препрочиташе" многократно, неподозирайки за непоправимите поражения, които нанася по този наин на още неукрепналия си мозък и психика.
Сцените с голите тела, преплетени в странни, неестествени пози не излизаха от съзнанието му и го правеха неспособен да мисли за нещо друго.
Разбира се Гошко не закъсня да сподели новите си "познания за Западната култура" със своите съученици и съученички. Занасяйки няколко от въпросните списания в Училище и започвайки с Теория и Практически упражнения да "ограмотява" заинтересованата Младеж, той бе на път да разврати целия клас. Но бдителните Учители, забелязали навреме странните изяви на преждевременно развилия се ученик, започнали да го държат под око.
А той определено пресякъл "червената линия" на тяхното търпение, когато и сам неподозиращ за Риска който поема, отнася в Училище няколко "смрадливи" цигари. "Детска" му работа, може да каже сега някой, но учителите били на съвсем друго мнение.
За цигари с Марихуана по онова време в България почти никой дори не бе и чувал, камо ли виждал или опитвал. "Девствен" народ, чисти Социалистически хора, строящи един по-справедлив Обществен строй. Може сега на някого тези работи да се сторят наивни и смешни, но тогава много хора вярваха в тях. Кой вярвал, кой не вярвал, но Народната милиция си вършеше съвестно работата в това отношение, готова да "счупи" ръчичките на всеки дилър, опитващ се да развращава Младежта. Затова и тогава липсваха кандидати готови да изпробват Милиционерската палка върху пръстчетата си, ако не и да преживеят нещо по-лошо. Много, мнооого по-лошо и страшно. Ето защо и наименованията на опиати като Марихуана, Кокаин, Хероин и други подобни бяха обвити в тайнственост и носеха ореола на нещо непознато, но определено опасно и интригуващо едновременно. Но като реални продукти за консумация абсолютно невъзможни за намиране. Ако направи Човек паралел със ситуацията днес в Страната, то има за какво да се замисли. Лоша била Народната Милиция. Биела "Дисидентите". Какви ти "Дисиденти"? Глупости и измишльотини!
Но както и да е, малко се отклонихме, затова нека да се върнем при Гошко с неговите "подвизи". Ето ни отново в Гимназията, където "Професорът по Западна култура" е събрал своите "Студенти" в Пушкома (Училищната тоалетна) и им раздава Тайнствените цигари. Не след дълго тежка, лепкава миризма започва да се стеле из цялата Гимназия. "Дегустиралите Гошковата цигара-чудо Студенти" изпълзяват поклащайки се един по един от Пушкома, силно дезориентирани, лутащи и хилещи се глуповато, залитайки като пияни и безуспешно опитвайки се да намерят класната си стая.
"Професорът" Гошко е заловен и избегнал по чудо срещата с органите на Народната милиция е изправен пред авторитетната фигура на Директора. Там той опитвайки се да го умилостиви гледа гузно надолу и всячески се старае да покаже, че е осъзнал своята вина. Но Директорът не допускайки да бъде подведен от тези изпълнения, държи да се види лично с Родителите. При това "Още Утре и нито ден по-късно. Ясно ли е Георги?", пита Директорът. "Разбира се другарю Директор!" отговаря треперещият от страх Гошко.
На другия ден последвателно се провеждат доста нелицеприятни разговори Директор-Родители, Родители-Гошо и накрая Родители-Голяма Сестра. Едни определено изпълнени с висок емоционален заряд, но крайно наложителни Разговори. След приключването им, участващите страни въздъхват с огромно облегчение, надявайки се, че е сложен край на този изключително неприятен Инцидент. И по всичко изглеждало, че може би нещата наистина щели да се оправят и позабравят. Всички много се надявали на това.
Скоро след въпросните разговори, "блудната" сестра се изнесла от къщата, омъжвайки се за един Пилот. Така източникът на Западните съблазни пресъхнал, но щетите нанесени върху неукрепналия Гошков мозък за съжаление вече били безвъзвратни. Въпреки, че той се стабилизирал до известна степен, сцените с Голите тела продължавали натрапчиво да го преследват в сънищата му. Разбрал ясно, че е прекалено опасно да действа в училище, Гошко насочил еротичните си мераци към по-възрастните и зрели жени, далеч, далеч от погледите на Учители, Родители и други подобни "Подтисници". Тъй като в началото "Лелките" не го вземали насериозно, той се сдобил с китара и започнал упорито да се самообучава. Усилията да възпроизведе наживо някои от Сцените научени от списанията, най-после започнали да се увенчават с успех чак в 11-ти клас. Повъзмъжал, с наболи мустачки, той вече успешно намирал по-възрастни Дами, тогава още наричани "Другарки", готови да изслушат Песните и Историите, които им разказвал с мрънкащия си монотонен глас. После го оставяли да си "поиграе" за награда с опитните им поувехнали тела.
Баща му, вече Пенсиониран военен, много сериозно притеснен за блудния си син и виждайки, че той определено не върви по правия път и му липсват както Дисциплина така и Цел в живота, се размислил трескаво какво да го прави. А къде се учи най-добре въпросната Дисциплина? Той знаел къде (нали бил военен). Разбира се в Армията. Той успял със зор да уреди "детето" да служи в ШЗО Плевен а в последствие да продължи и във Висше Военно Училище и донякъде си отдъхнал. С това смятал бащиният си дълг за изпълнен, но дали е успял? Търпение! Ще видим.
И така Непоправимият Дон Жуан и Казанова, както вече го наричали всичките му познати, бил Произведен в Офицерско звание и изпратен да служи по най-затънтените Райони на Страната. Недостатъкът на изолираните Поделения бил, че липсват Жени, които да омайва с китарата и мъркащия си шепот. Намирали се само Циганки, работещи като магистрални Жрици на любовта и съответно напълно безразлични към песни и истории. Те приемали възнаграждението за услугите си само в брой и нищо друго. Тези носителки и разпронителки на широка гама Венерически болести "ощастливявали" като бонус с тях нищо неподозиращите си клиенти. Така Войнът Казанова сдобил се с няколко от тези "сувенири", преминал през изключително болезнения Оздравителен процес като истински Герой. Годините си минавали, къде търпимо, къде нетърпимо еднообразно и скучно, но най-после Старият му Баща успял да уреди Лошото момче да се завърне в София. Седнал веднъж зад едно бюро в Министерството и с още свежи, леко напомнящи последствия от "посещенията" на Венерическите му гостенки, Казанова започнал да дава надежди, че може и да не е съвсем "La Causa perduta", както казвали древните.
Намерил дори едно наивно и неопитно Момиче, от глупост хванало се на въдицата му с песните и провлечените истории. Даже направило "фаталната грешка на своя живот", омъжвайки се за този Чаровник. Набързо се появили двете дъщерички и когато изглеждало, че всичко ще има щастлив край...
Хоп изневиделица, отново Беда.
Повреденият му в младините Мозък нямал намерение да го оставя на мира. Спомените от проклетите списания изплували неканени в съзнанието му, събуждайки отново похотливи Страсти и нечисти мисли. Той отново го "ударил през просото". Отсъстващ с дни и нощи от дома, а безразборните му връзки и похождения сякаш нямали край. Старият Казанова се развихрил отново с пълната Страст и Отдаденост, на които бил способен. А те били безкрайни и биха накарали всеки страничен Наблюдател неволно да се запита "Какво ли щеше да постигне този човек, ако ги бе впрегнал в по-полезни дейности, като например Наука или Изкуство?" Налагащият се отговор неминуемо би бил само един. "Мнооого, мнооого би постигнал, а и колко жалко бе, че тези Енергия и Талант са насочени в такава Грешна посока"(и то само заради едната вятърничава сестра).
Нещастната му Съпруга, разбрала твърде късно за направената Грешка, страдала. Страдала и го търпяла (въпреки честите му отсъствия от дома и "малко широките" му разбирания за Семейна вярност и Морал) разбира се основно заради Дъщеричките. Те според нея били още твърде малки и имащи нужда от Баща си.
Междувременно "Казанова", отслужил определените от Закона години като Офицер и се пенсионирал "Първа категория" относително още "младеж". "Запазеният" Военен пенсионер бързо си намерил нова работа като "Началник охрана" в една Столична община. Полагащият се за тази Длъжност Работен кабинет се помещавал на тавана в Общината. Гошо бързо се "устроил" там, като го обзавел с едно силно скърцащо легло, паянтова маса с два стола и малък хладилник за напитки. Занесъл веднъж и китарата, той започнал да приема Посетителки, "интересуващи" се от проблемите на Сигурността в Общината. Това били главно "по-игриви Служителки", но имал и Гостенки, избрани на случаен принцип. Важното било освен от Проблемите на Сигурността да проявяват интерес и към Песните, съпроводени с провлечените истории, които им шепнел на ушенце. В "лириките" на песните му се срещали често думи като "екстаз, пот, слуз" и други подобни. В историите му преобладавала Еротичната тематика и те гъмжали с цинизми и неприлични намеци. Всяка почтена Дама би се изчервила от срам и свян слушайки подобни песни и истории, но учудващо гостенките му ги харесвали и го "възнаграждавали за усилията по подобаващ начин". Леглото скърцало здравата, а Чиновниците работещи на долния етаж ставали неволни слушатели на продължителните охкания и стенания, но не се оплаквали, защото новоназначеният "Началник Охрана" все още се ползвал с висок Авторитет и Уважение.
През студените Зимни месеци, той осигурявал Охраната на Общината и "забавлявал гостуващите му Дами" с песни, забавни истории и "още нещо". А за Летния сезон си вземал дълга неплатена Отпуска и отпрашвал към морето. Там официалната му длъжност била Плажен Спасител, но той успешно я съчетавал със задоволяването на Еротичните потребности на наши и преобладаващо чуждестранни туристки. Там никой не го наричал Дон Жуан или Казанова. За цялото Южно Черноморие той бил просто, "Гошо Гларуса". Години наред Германки, Полякини, Рускини и други чуждестранни "другарки", още с пристигането си на морето първо се интересувли на кой плаж се "труди" тази година "Гошо Гларуса". Щом се информирали за неговото Работно местонахождение, те тичали презглава да се настанят наблизо. Били хубави времена. Щастливи времена.
Но годините отминавали една след друга и започнали да казват тежката си дума. Лицето на Гларуса все повече и повече се набръчквало и погрознявало. Тялото му вече видимо се попрегърбило и сгърчило, а кожата силно провиснала по някога стройната му фигура. И редиците на Почитателките му рязко оредели. Да не кажем, че хич ги нямало вече. Даже най-възрастните и непривлекателни "мераклийки" открито го отбягвали. Не помагали подсвиркванията, комплиментите и намиганията, все добре работещи в миналото професионални похвати и трикове. Миналото за съжаление вече било безвъзвратно отлетяло, "като птица загубила се някъде далеч, далеч зад хоризонта". Старият вече, доста проскубан Гларус разбрал, че финалът на тази успешна Кариера е близо. А неизбежният край настъпил, когато го привикали в Канцеларията и му съобщили, че Трудовия му договор се прекратява "с днешна дата" поради Оплаквания, че лицето и фигурата му плашели и отблъсквали летовничките. Започнал да им се появява всяка нощ в сънищата като неканен Дух и тези кошмари ги карали да избягват въпросния плаж.
Изхвърлен позорно от любимите му "ловни полета" по Южното Черноморие, вече бившият Гларус неохотно се прибрал в София. Но там обаче го чакали други неприятни изненади. Безкрайно търпеливата му Съпруга най-после решила, че времето за раздяла с Неверника е дошло. Тя и двете му вече пълнолетни Дъщери събрали личните му вещи в два куфара, които го чакали приготвени в антрето. Още щом се появил в Семейното гнездо, те му ги посочили безцеремонно, заявявайки решително, че повече не искат нито да го виждат нито да го чуват. Молбите за пощада и Обещанията, че ще се поправи не дали желаният резултат и така той загубил Семейството, на което се надявал и разчитал да го обгрижва в предстоящите му Старини. Напълно съкрушен, превит от тежестта на двата препълнени куфара, преметнал през рамо китарата си той се затътрил съкрушен към Общината.
Там вече получил последният, довършващ Удар от злата Съдба. В Личен състав му прочели Оплакването написано от Чиновниците, трудещи се в помещенията, намиращи се под неговия Кабинет. Те уведомявали Ръководството, че постоянното скърцане на легло, съпроводено с пъшкания и стенания им пречат да работят. Тези "книжни плъхове" оправдавали ниската си продуктивност с това, че "специфичните звуци" идващи отгоре ги разсейвали. Да намаляваш продуктивността на Чиновника е сериозно престъпление и не се прощава. В това бившият вече Гларус се убедил лично, оказвайки се изхвърлен пред сградата на Общината, седнал върху двата си огромни куфара и чудещ се накъде да поеме. Възмездието за всичките му волни и неволни прегрешения се стоварило изненадващо с цялата си сила, подобно на удара от 5-тонна Хидравнична преса върху нещастната му глава. В течение само на няколко фатални дни, той се разделил безвъзвратно с брилянтната си някога репутация на "Гларуса на Южното Черноморие", загубил "любимото" си Семейство и дори Работното място, осигуряващо му Покрив и Креват, пък бил той и малко поскърцващ.
Останал с двата куфара и китарата, той се разтичал да търси квартира. Пенсията на бивш Военен не била лоша, но се оказала недостатъчна за всичките му потребности. Високият наем за скромното жилище и разходите за многобройните лекарства, които според Лекарите единствени още го поддържат жив, оглозгали въпросната пенсийка. За инфлацията да не говорим. Дори отказа му от Виаграта не помогнал съществено на финансите му. Оказало се, че за да не си ляга гладен, се налага да обикаля и рови за продукти в боклуджийските кофи. Какво падение? Какъв обрат и игра на Съдбата?
Отначало той се посуетил насам-натам, но като поогладнял достатъчно, махвайки с ръка, бръкнал в първата боклуджийска кофа. Всяко начало е трудно, но после се свиква и си "свиркаш". Било малко срамно и мачкащо достойнството, но нали все пак трябва и да се яде. "Майната му на Достойнството". Нали така?
А с времето последиците от "посещавалите" го в миналото Венерически "гостенки" изрязвали все по-дълбоки следи по лицето му. Носещ големи слънчеви очила и с нахлупена ниско бейзболна шапка, той обикалял Кварталните боклуци, за да си набави вечеря, съпровождан от злобна Банда хлапета викащи подире му "Прокажения, Прокажения идва". Едно "по-начетено" Гаменче се опитало даже да го нарича "Квазимодо", но за другите малки Изроди, непознаващи Френската литература той си останал просто "Прокажения". Тъжна, тъжна Съдба. Дали е заслужена или не, това е Спорен въпрос и нека не коментираме. Все пак той е Човек, един бивш Български войн, Офицер от запаса, Баща на две дъщери, Охранител на голяма Столична Община, Гларусът на Южното Черноморие с някога кристална Репутация. Той да стигне до това дъно? Това наистина е тъжно и жалко, защото никое Човешко същество не трябва да достига до такова дъно! Никога и при никакви обстоятелства! Не трябва, но се случва понякога и тогава само някаква Странна ръка може да ти е на помощ.
"Не разчитай на нищо и от никого не чакай пощада! Така е в живота." Една изствадана изстина с която Гошо ще не ще бил принуден да се съгласи и приеме.
Най-после проумял и примирил се с този тъжен факт, "Прокаженият" продължавал да влачи жалкото си Съществуване и бил тотално забравил, че в момент на просветление е подавал някаква Молба за постъпване в Старчески дом. На пръв поглед един отчаян и безнадежден Опит за спасение, но все пак една много предвидлива и разумна постъпка както се оказало впоследствие.
В тези тежки за него дни, една "Странна ръка" преглеждала подадените Молби, търсейки подходящите за бъдещия и Проект екземпляри. Тя се нуждаела от Музикални таланти и Ентусиасти за попълване състава на Рок групата на предстоящия за откриване "Старчески Дом №3". Затова на женкарските му слабости и прегрешения погледнала с изключително "леко око" и "Прокаженият" получил набързо своя билет за "Острова на Спасението".
Все още несъвзел се напълно от приятната изненада, бъдещият Обитател на "Старчески Дом №3" забелязал и една недопита бутилка Водка. Тя лежала подканващо до кофа за боклук, изпратена му от добрата "Странна ръка", просто така, за почерпка по случай Новото начало.
"Наздраве Гошо! Наздраве пич! Ти все пак имаш и Късмет, кучи сине!", сякаш искала да му каже тя с този жест.
Точно след три дена, Гошо с многото прякори, прекрачил прага на "Старчески Дом №3", преметнал през рамо своята любима спътница, Китарата.
Първото нещо, което привлякло вниманието му разбира се били подредените на импровизираната Сцена в Столовата Музикални инструменти, а там вече се навъртали заинтригувани и други Музикални ентусиасти.
Но за тях ще стане дума в следващите Серии.

Да оставим Гошо Хубавеца да се аклиматизира, а ние да си пожелаем нови срещи на страниците на Нашия Вестник. А той се нарича Старческо дело. Ей, "Алцхаймери", да не вземете да забравите да си го набавите. Ще пукнете от скука, да знете!