автор: anonimnik

С черна кърпа на глава,
тръгна,
за да помене покойника.
Каквото трябваше, изслужи.
Кърпата свали,
главата развъртя
и косите литнаха
свободни.
Като че дръпна в сантиметри
ръстът.
По страните- рози.
Кацна и усмивка.
Живот разбутал
вулканична пепел
зацъфтя.
Черна кърпа,
върху кръст привързана,
сама остана там.
Нови усмивки, надежди,
в касичката на живота.
На живите- живота,
на мъртвите- смъртта.