автор: Milanov

ПО ПЪТЯ ОТРЕДЕН...
Косите ми са бели,
а исках да съм млад.
Години полудели
най-бързо се множат!
Живея и обичам
по пътя отреден...
Във времето надничам -
пред края е за мен!

Но ти си превъзходна,
обсипваш ме с любов...
Душата ти е сродна -
на всичко съм готов!

И мигове вълшебни
щастливо се редят...
Нима са ми последни
на този недодялан свят?!
Ив. Шопов