автор: idan1

Един, два, три...
планината расте,
пътя свършва...
сега накъде.
Огромни клони,
от сняг натежали,
земята стигат,
чудни фигури
на пещери приличат.

Струйка дим
над върхарите се вие,
безмълвно кани,
уют вещае.
Мечи кожи нямаше,
мечките са насвършване,
но вой на вълци...

Снежинките весели
от шапките изтръсквате,
обувките с кеф събувате,
от приказката снежна,
оказвате се в топъл рай,
аромат на борина,
на горски чай,
лица усмихнати,
целуващи очи.