автор: Liberator

Художникът огледа още веднъж резултата на платното - и явно остана доволен. "Готова е" - си каза той. И как ли не? Пред него стоеше като жива, жена с неземен чар. Христо се подписа, както обикновено в долния десен ъгъл и вече можеше да помисли за сутрешната доза кафе. Обичаше да се наслаждава на тези мигове - когато някоя картина вече беше реализирана и излъчваше съответната магия...
Художникът огледа още веднъж резултата на платното - и явно остана доволен. "Готова е" - си каза той. И как ли не? Пред него стоеше като жива, жена с неземен чар. Христо се подписа, както обикновено в долния десен ъгъл и вече можеше да помисли за сутрешната доза кафе. Обичаше да се наслаждава на тези мигове - когато някоя картина вече беше реализирана и излъчваше съответната магия...

Между другото - всички картини на художника притежаваха притегателна сила. Странно беше и отношението му към тях. Рядко продаваше картини, които бяха плод на собственото му вдъхновение... Издържаше се от картини, поръчани от негови почитатели. Успяваше винаги да усети какво иска клиентът. Хората го ценяха. Особено жените.

Сякаш жените, които срещаше му бяха "изпратени" по някакъв мистичен начин "Отгоре" - а и те чувстваха това, когато се докосваха до чара му и мекия и топъл подход и финия еротизъм, който излъчваха очите му...

Жените - да... Ах, Жените! Вечния двигател за всеки художник. Христо не беше изключение от този модел. Обичаше жените, обичаше всичко в тях - но най-вече ги харесваше голи и когато заемаха желаните от него пози докато ги рисува. Голи жени в поза! Ей това беше поантата на стила му! А моделките - му даваха всичко от себе си, за да е доволен от тях!

Позираха със страст, въпреки че в някои пози хич не им беше лесно да издържат за съответните минути, които му бяха необходими за рисуването.. Усещаха неговия талант, а и нещо, което беше необяснимо: Приемаха, че никога няма да се обвърже с една (само) жена!

Веднъж, Съдбата се заигра с него - и той за малко щеше да блокира, но с присъщото си чувство за хумор бързо излезе от назряващия конфликт. Какво точно се случи? Имаше уговорени последователни часове с три моделки в преди-обедно време. Но поради някаква случайност - и трите пристигнаха в рамките на петнайсетина минути интервал.

Първата тъкмо си беше смъкнала гащичките и се вживя в ролята на актриса... и на вратата му се звънна. - Художникът ще не ще, покани и втората моделка. Докато й приготвяше кафето - О, Боже... последвалия звън, "материализира" и третата красавица!

Христо се стресна дълбоко в себе си - но пред тях каза с най-красивата си усмивка: "Ето това не се е случвало на никого! Вие сте най-красивите моделки в този град - но пък аз съм най-добрия възможен избор, който може да направите! Отпуснете се, запознайте се - и нека тази художествена оргия на изкуството помогне да се появите като Богини върху платната ми!".

Мацките се спогледаха, но бързо омекнаха и започнаха да се гримират и да се вкарват в необходимите женски параметри, които правеха от жената - модел. Три голи самодиви! И художник...

След време в една изложба се появи прекрасна картина! Действаше на зрителите като хипноза. Картината се казваше. "Трите голи самодиви"!

Още на десетата минута от отварянето на изложбата за посетители - някакъв едър симпатяга в костюм и с безупречна вратовръзка се доближи до Христо и му каза: "В евро или в лева, брато??"

Художникът преглътна набързо капката кафе и се опита да бъде уверен в говора: "Предпочитам в евро!". "Нямаш проблеми" - каза клиентът му. "Ето то ти пет бона в евро - и 500 лева бонус, за да се почерпиш".

Ицето запали цигара и се поизчерви - но смело отговори - "Радвам се, че картината Ви харесва, благодаря! - бъдете жив и здрав. Винаги сте добре дошъл на моите изложби..."

Аудио-прочит 3 част: https://www.youtube.com/watch?v=VjjUD2gWVAU