автор: blackjack12

Отказвам срещата със себе си.
Като ненужна.
Съвсем ненужна в този късен час.
Пак разговарям с приливни вълни
и в спермата на мислите се люшкам,
достигнал континента АнтиАз.
С последни ветрове сега пътувам
към мрака от надеждите събран.
Една пчела от кошера на вричането,
повярвала, че е последен мохикан.