автор: lubotran

Понякога късмета изневерява на човека
Картата му се обръща
случват се неприятни неща
Неудачите се изсипват като градушка
върху бедната му нещастна глава

Всяко "старо куче" е имало такива трудни моменти
но знае че е нормално,
в реда на нещата....
Такъв е живота в края на краищата
След хубавото слънчево време
да следва градушка, дъжд или мъгла....

Понякога обаче трагедия като гръм поразява човека
Случват се изключително тъжни, фатални неща
Я някой много, много близък, любим човек безвъзвратно ни е напуснал
Я някоя тежка, жестока болест неканена е дошла....

Разбира се "списъкът" на трагичните събития е дълъг и безкраен
но общото при тях е едно
Човек изпитва дълбока, непоносима болка и мъка
или е скован до смърт в лапите на страха (или и двете)

Тогава какво правят хората?
Как се спасяват от всичко това?
Те са толкова, толкова различни
и вършат различни, различни неща

Едни се опитват да избягат и се скрият
заравяйки като щрауси в пясъка глава
Но хванати в собствения си капан
дълго, безкрайно дълго страдат и агонизират
защото болката, страха и мъката са си в тях самите
и няма бягство и скривалище за това

Други бързо, бързо рухват и се предават
лягат на легло и от "нерви" се поболяват
Гледат по цял ден тавана
очаквайки и призовавайки за спасение смърта

А трети просто затварят очи
и си представят безкрайни заснежени поля
бръснещо леденостудени ветрове
и бушуваща виелица лудо въртяща снега

Те са там абсолютно сами
Те са в адска агония
Мъка и непоносима болка ги души
но бавно, бавно тръгват напред
крачка след крачка с усилие местят крака
Целта е проста, целта е само една
да не спрат да се движат
да не се предадат
да не паднат и останат затрупани някъде в снега

А дали ще достигнат до краят на заснежените поля?
Дали там ги чакат по-поносими за живот места и времена?
Те не знаят, те не знаят и нехаят за това
Но продължават въпреки всичко
крачка след крачка да местят с усилие крака
Те са оставили времето да реши и лекува проблема
Те се спасяват от непоносимата мъка и болка
Те се спасяват от действителността
Те са една малка, малка черна точица
движеща се по безкрайните заснежени поля
И може би, може би ще намерят спасение
само ако не се предадат
само ако не паднат в снега