автор: poligraf

Всеки носи някаква вина
в делата си, че той е грешен,
съвестта е Божия везна
в света с добро и зло извечен.

Дяволска е всякаква тъма
с паст хръткова, неутолима,
тук при нас е той на таз земя,
рогат, осажден, анонимен -

дяволът е онзи наркотик
и вкараш ли го - там остава,
там остава в онзи политик,
слуга в пленената държава.

Съдба не е да си борец нетих,
ни примирен да бъдеш също,
лично, ти, избираш наратив -
какво на теб да е присъщо.

И в житейската си лодка сврян
въртиш греблата на живота,
там - във тоз световен океан,
заплащаш скъпо свойта квота.