автор: traveling_musician

Понякога си мисля, че животът
е плевел с глупаво значение -
поезия, открадната от квотите
на неизмислените изречения...

Природата, богата като залез
и, както женската надежда,
със сладко-лют пипер ще смаже
шосетките от мамината прежда...

И нямам много за разказване.
И бързам. Ей-сега ще свърша...
Живях в едносекуден размисъл
със Бога в маминото кръстче...

И после ще съм вечен гостенин
на къщата със захарните сливи!
Дърветата ще са опоскани,
но в незабравата - щастливи!...